Biblia Todo Logo
La Biblia Online

- Anuncios -




Деяния 26:13 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

13 когато посред бял ден на пътя, царю, видях от небето светлина, която обля мене и спътниците ми по-силно от слънчево сияние.

Ver Capítulo Copiar


Más versiones

Цариградски

13 по пладне видях на пътя, царю, светлина от небето която надминаваше слънчевото сияние, която осия мене и тези които пътуваха с мене.

Ver Capítulo Copiar

Ревизиран

13 по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, <която> надминаваше слънчевия блясък, и осия мене и тия, които пътуваха с мене.

Ver Capítulo Copiar

Новият завет: съвременен превод

13 Около обяд, както си вървях по пътя, видях, царю, небесна светлина, по-ярка от слънцето. Тя сияеше край мен и спътниците ми.

Ver Capítulo Copiar

Верен

13 по пладне, о, царю, видях на пътя светлина от небето, по-силна от слънчевия блясък, която осия и мен, и тези, които пътуваха с мен.

Ver Capítulo Copiar

Библия ревизирано издание

13 по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, която превишаваше слънчевия блясък и осия̀ мен и тези, които пътуваха с мен.

Ver Capítulo Copiar




Деяния 26:13
10 Referencias Cruzadas  

Тогава луната ще се изчерви и слънцето ще се засрами, когато Господ Вседържител се възцари над планината Сион и в Йерусалим, пред чиито първенци ще се прослави.


Тогава луната ще свети като слънце, а светлината на слънцето ще е седем пъти по-силна, отколкото светлината на седем дена, и Господ ще превърже раната на Своя народ и ще излекува язвите му.


И се преобрази пред тях – лицето Му засия като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.


Но когато бях на път и приближавах Дамаск, около пладне изведнъж от небето ме обля силна светлина.


Онези, които бяха с мене, видяха светлината и се уплашиха, но не чуха гласа на Онзи, Който ми говореше.


С такова намерение бях тръгнал за Дамаск с власт и поръчение от първосвещениците,


Всички паднаха на земята и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: „Савле, Савле, защо Ме преследваш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.“


Но когато той беше на път и приближаваше до Дамаск, изведнъж го обля светлина от небето.


Той държеше в дясната Си ръка седем звезди, а от устата Му излизаше изострен и от двете страни меч. Лицето Му сияеше като слънце в силата си.


Градът няма нужда ни от слънце, ни от месечина, за да го осветяват, понеже Божията слава го осветява и негово светило е Агнецът.


Síguenos en:

Anuncios


Anuncios


¡Síguenos en WhatsApp! Síguenos