Първо Солуняни 2 - Цариградски

¹ Защото вие сами знаете, братие, нашето при вас влизане че не бе напраздно;

² но като бяхме от по-напред, както знаете, пострадали и обезчестени във Филипи, дързнахме в Бога нашего да проповядаме вам евангелието Божие с голям подвиг.

³ Защото нашето увещание не бе от прелъгване, нито от нечистота, нито с измама;

⁴ но както бяхме удобрени от Бога да ни повери благовествуването, така говорим, не като че угождаваме на человеци, но на Бога който изпитва сърдцата ни.

⁵ Защото, както знаете, нито ласкателно слово употребихме някога, нито причина за лихоимство; Бог е свидетел;

⁶ нито поискахме слава от человеци, нито от вас нито от други; (ако и да можехме да сме в тежкост като Христови апостоли;)

⁷ но бяхме тихи посред вас, както кърмилница се грижи нежно за чадата си.

⁸ Така, като имахме гореща любов към вас, имахме благодарение да ви предадем не току евангелието Божие, но и душите си, защото станахте любезни нам.

⁹ Защото вие, братие, помните нашия труд и мъка, понеже, деня и нощя като работехме за да не отеготим ни едного от вас, проповядахме вам евангелието Божие.

¹⁰ Вие сте свидетели и Бог как свето и праведно и неукоризнено се обходихме с вас вярващите;

¹¹ както знаете как всекиго от вас, като отец чадата си, увещавахме, и утешавахме, и строго ви заръчахме

¹² да ходите достойно Богу който ви призва в своето царство и слава.

¹³ За туй, и ние благодарим Богу непрестанно че, като приехте словото Божие което чухте от нас, приехте го, не като слово человеческо, но (като е наистина,) слово Божие, което и действува между вас вярващите.

¹⁴ Защото вие, братие, станахте подражатели на Божиите в Христа Исуса църкви които са в Юдея, понеже и вие пострадахте истото от своите си съплеменници както и те от Юдеите,

¹⁵ които и Господа Исуса убиха и своите си пророци, и нас разпъдиха, и Богу не угодяват, и на всичките человеци са противни;

¹⁶ и възбраняват ни да говорим на езичниците да се спасят, за да изпълнят греховете си винаги; но постигна ги гневът до край.

¹⁷ А ние, братие, като осиротехме от вас за малко време, с лице а не със сърдце, още повече с голямо желание се постарахме дано видим лицето ви.

¹⁸ За това, поискахме да дойдем при вас (и аз Павел) и веднъж и дваж; но направи ни пречка Сатана.

¹⁹ Защото коя е нашата надежда, или радостта ни, или венецът на похвалата ни? Не сте ли вие пред Господа нашего Исуса Христа в пришествието негово?

²⁰ Защото вие сте нашата слава и радост.