Първо Коринтяни 7 - Цариградски

¹ За това що ми писахте, добре е да се не прикоснува человек до жена.

² Но по причина на блудодеянията нека има всеки своя си жена, и всяка жена да има своя си мъж.

³ Мъжът да отдава на жената длъжното ней благоразположение: подобно и жената на мъжът.

⁴ Жената не владее на своето си тяло, но мъжът: така и мъжът не владее на своето си тяло, но жената.

⁵ Не оставайте лишени един от друг, освен ако е нещо по съгласие за време за да се упражнявате в пост и молитва; и пак се схождайте наедно, да ви не изкушава Сатана поради вашето невъздържане.

⁶ И това го казвам по дозволение, а не по повеление.

⁷ Защото искам всичките человеци да са каквото съм аз; но всеки има особена дарба от Бога, един така, а друг инак.

⁸ А на неженените и на вдовиците казвам: Добро е за тях ако останат както и аз.

⁹ Но ако не могат да се въздържат, нека се оженят; защото по-добре е да се оженят а не да се разжегват.

¹⁰ А на оженените заръчвам, не аз, но Господ: Жена от мъжа си да се не разлъча.

¹¹ Но ако се и разлъчи, да остане неженена, или да се примири с мъжа си. И мъж да не напуща жена си.

¹² А на другите аз казвам, не Господ: Ако някой брат има жена неверница, и тя съизволява да живее с него, да я не напуща.

¹³ И жена която има мъж неверник, и той съизволява да живее с нея, да го не напуща.

¹⁴ Защото неверникът мъж освещен бива поради жената, и неверницата жена освещена бива поради мъжа; понеже инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, но сега са свети.

¹⁵ Ако ли неверникът се отлъчи, да се отлъчи: в таквиз неща не е порабощен братът или сестрата. Но Бог ни призова на мир.

¹⁶ Защото що знаеш , жено, да ли не ще спасиш ти мъжа? или що знаеш, мъжу, да ли не ще спасиш ти жената?

¹⁷ Но всеки както му е Бог отделил, и всеки както го е Господ призовал, така да ходи; и така заповядвам по всичките църкви.

¹⁸ Обрязан ли е призован някой във вярата, да не крие обрязването. Необрязан ли е някой призован, да се не обрязва.

¹⁹ Обрязването е нищо и необрязването нищо; но всичко е в пазенето на Божиите заповеди.

²⁰ Всеки да си остава в това звание в което е призван.

²¹ Раб ли се призован? Да те не е грижа; но ако можеш още да станеш свободен по-добре употреби това.

²² Защото който е раб призован в Господа, свободник Господен е; така и който е свободен призван, раб е Христов.

²³ Със скъпа цена сте купени: не бивайте роби на человеци.

²⁴ В каквото звание е някой призован, братие, в него всеки да си остава пред Бога.

²⁵ Колкото за девиците нямам заповед от Господа; но като помилван от Господа да съм верен, мнение давам.

²⁶ И тъй, за настоещата нужда мисля да е добро това, сиреч, че е добре человеку така да бъде.

²⁷ Вързан ли си с жена? Не търси развързване. Отвързан ли си от жена? Не търси жена.

²⁸ Но ако се и ожениш не съгрешаваш, и девица ако се ожени не съгрешава; но таквизи които са ще имат скръб по плът; а пък аз ви съжалявам.

²⁹ Това само казвам, братие, че останалото време е кратко; за това, и тези които имат жени да са като че нямат;

³⁰ и които плачат, като че не плачат; и които се радват, като че се не радват; и които купуват, като че нищо не добиват;

³¹ и които имат сношение с този свят, като че не са предани нему; защото на този свят образът прехожда.

³² А аз искам ви да сте безгрижни. Неженений се грижи за това което е Господне, как да угоди Господу;

³³ а женений се грижи за това което е световно, как да угоди на жената.

³⁴ Между жена и девица има разлика: неженената се грижи за това което е Господне, за да бъде света и телом и духом; а оженената се грижи за това което е световно, как да угоди на мъжа.

³⁵ И това го казвам за собствената ваша полза; не да ви наложа примка, но за благообразие и постоянно пребъдване в служенето Господне без развлечение на ума.

³⁶ Ако ли мисли някой че прави неприлично за девицата си, ако да й е минало време, и трябва така да бъде, нека прави каквото ще: не съгрешава: нека се женят.

³⁷ Но който стои твърд на сърдцето си, и няма нужда, но има власт за своята си воля, и е решил това в сърдцето си да държи девицата си неженена, добре прави.

³⁸ Така щото който ожени девицата си добре прави; а който я не ожени прави по-добре.

³⁹ Жената е вързана от закона до колкото време е жив мъж й; ако ли умре мъж й, свободна е да се ожени за когото ще, тъкмо да бива това в Господа.

⁴⁰ Но по моето мнение по-блажена е ако си остане така; а мисля че и аз имам Дух Божий.