Послание на Яков 3 - Цариградски

¹ Не бивайте мнозина учители, братие мои, като знаете че по-голямо осъждане ще приемем;

² защото всинца в много грешим. Който не греши в слово, той е съвършен мъж, възможен да обуздае и всичкото тяло.

³ Ето, уздите туряме в устата на конете за да ни се покоряват, и обръщаме всичкото им тяло.

⁴ Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и от силни ветрове се тласкат, с твърде малко кормило се обръщат накъдето иска волята на управителя.

⁵ Така и езикът малък уд е, но много се хвали. Ето, малък огън колко голямо вещество запаля!

⁶ И езикът е огън, свят пълен с неправда. Така между нашите удове се намерва езикът, който заразява всичкото тяло и възпаля колелото на живота ни, и сам той се запаля от пъкъла.

⁷ Защото всякакво естество зверове, и птици, и гадове, и морски животни укротяват се, и укротени са от человеческото естество:

⁸ А езикът никой от человеците не може да го укроти; неудържимо зло е, пълен със смъртоносен яд.

⁹ С него благославяме Бога и Отца, и с него кълнем человеците създадените по подобию Божию.

¹⁰ От същите уста излязва благословение и клетва. Не трябва, братие мои, да бива това така.

¹¹ Да ли изворът от същия чучур изтака сладка и горчива вода?

¹² Да ли е възможно, братие мои, смокинята да роди маслини, или лозата смокини? Така ни един извор не е възможно да пуща солена и сладка вода.

¹³ Кой е от вас мъдър и учен? да покаже от доброто си поведение своите работи с кротост на премъдрост.

¹⁴ Но ако имате в сърдцето си завист горчива и свада недейте се хвали и лъга против истината.

¹⁵ Тая мъдрост не е която слязва от горе, но е земна, плътска, бесовска;

¹⁶ защото дето е завист и свада там има бъркотия и всякаква лошавина.

¹⁷ Но мъдростта която е от горе първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.

¹⁸ И плодът на правдата сее се с мир за миротворците.