Песен на песните 4 - Цариградски

¹ Ето, хубава си, любезна моя: ето, си хубава: Очите ти под булото ти са като на гълъбите: Косите ти са като стадо от кози Налегали по Галаадската гора:

² Зъбите ти са като стадо от стрижени овци Които възлизат от къпането, Които всички се агнят близнета И няма ялова между тях:

³ Устните ти като червена прежда, и говоренето ти благодатно: Ланитите ти под булото ти Като част от нар:

⁴ Шията ти като Давидовия стълп Съградения за оръжница, Дето висят тисяща щитчета – Всички са като щитове на крепки:

⁵ Двата ти съсца като две сърнета близнета Които пасат между криновете.

⁶ Доде повее дневният тих ветрец и побегнат сенките Аз ще ида в гората на смирната и на хълма на ливана.

⁷ Ти си прекрасна, любезна моя; И порок няма в тебе.

⁸ Ела с мене от Ливан, невесто, Ела с мене от Ливан. Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леглата на лъвовете, от горите на рисовете.

⁹ Пленила си сърдцето ми, сестро моя, невесто: Пленила си сърдцето ми с едно от очите си, С едно огърлие на шията си.

¹⁰ Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра от виното е твоята любов, И благовонието на твоите масти повече от всичките аромати!

¹¹ Устните ти, невесто, капят като меден сот: Мед и мляко има под езика ти; И благовонието на дрехите ти като благоуханието на Ливан.

¹² Градина затворена е сестра ми, невестата: Извор затворен, източник запечатан.

¹³ Твоите леторасли са рай от нарове, С избрани плодове, кипър с нард,

¹⁴ Нард и шафран, тръст и корица, С всичките дървя на ливан, Смирна и алой с всичките най-първи аромати.

¹⁵ Източник на градини, Кладенец на жива вода, и поточки от Ливан.

¹⁶ Стани, Севере, и ела, Юже: Повей в градината ми, Да потекат ароматите и. Да дойде възлюблений ми в градината си, И да яде изрядните си плодове.