Сирах 50 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

Първосвещеникът Симон

¹ Симон, синът на Ония, велик свещеник, приживе поправи дома и в дните си укрепи храма.

² От него бе поставена основа за висока двойна стена, която да огражда храма като висока крепост.

³ В неговите дни бе намален водоемът – басейн с периметър колкото „море“.

⁴ За да предпазва народа си от бедствие, той укрепи града против обсада.

⁵ Колко величествен беше той, заобиколен от народа, когато излизаше иззад завесата на храма –

⁶ като утринна звезда сред облаци, като пълна луна в празнични дни,

⁷ като слънце, грейнало над храма на Всевишния, като дъга, сияеща сред величествени облаци,

⁸ като цвят на роза в пролетни дни, като лилии край воден извор, като клонче ливан в летни дни,

⁹ като огън с тамян в кадилница, като кован съд от злато, украсен с какви ли не скъпоценни камъни,

¹⁰ като маслинено дърво, отрупано с плод, и като кипарис, който се издига до облаците.

¹¹ Когато вземеше великолепната дреха и се облечеше в цялата ѝ величествена украса, той възлизаше към светия жертвеник и навред изпълваше с блясък светилището.

¹² Когато вземеше частите на жертвеното животно от ръцете на свещениците и застанеше при огъня на жертвеника, обграден като венец от братята си, той беше като млад кедър в Ливан, а те около него – като палмови стъбла.

¹³ Всички потомци на Аарон бяха в своето великолепие, с приношение към Господа в ръцете си пред целия Израил.

¹⁴ Когато завършваше службата при олтара, за да увенчае приношението към Всевишния Вседържител,

¹⁵ той простираше ръката си към жертвената чаша, сипваше в нея от кръвта на гроздето и я изливаше в подножието на жертвеника за благоухание на Всевишния – Царя на вселената.

¹⁶ Тогава потомците на Аарон издаваха силни възгласи, тръбяха с изковани тръби и се чуваха мощни звуци като напомняне пред Всевишния.

¹⁷ Тогава целият народ едновременно бързаше да падне по луице на земята, за да се поклони на своя Господ Вседържител – Всевишния Бог.

¹⁸ Певците Го възхваляха с гласовете си и сладкото им пеене се разнасяше навред.

¹⁹ А народът се молеше на Всевишния Господ с молитва към Милостивия, докато траеше славословието към Господа, и така завършваха служението си към Него.

²⁰ Тогава Симон слизаше и вдигаше ръка над целия Израил, за да предаде чрез своята уста благословията на Господа и да се прослави чрез Неговото име.

²¹ Народът повторно се покланяше, за да приеме благословията от Всевишния.

Възхвала на Бога

²² И днес благославяйте Бога, Твореца на всичко, Който върши навред велики дела, Който прославя дните ни от утробата и постъпва с нас по Своята милост.

²³ Нека дари с радост сърцата ни и в наши дни да има мир в Израил, както в дните на древността!

²⁴ Нека запази милостта Си към нас и да ни избави в наши дни!

Разграничаване от съседните народи

²⁵ Два народа ме отвращават, а третият не е народ –

²⁶ населяващите планината на Самария, филистимците и глупавият народ, който живее в Сикими.

Заключителни думи

²⁷ Напътствия за благоразумие и знание написах в тази книга аз, Иисус, синът на Сирах, син на Елеазар от Йерусалим, с мъдрост, която се лееше от сърцето ми.

²⁸ Блажен е онзи, който постоянно разсъждава върху тях и ако ги приеме в сърцето си, ще стане мъдър.

²⁹ Ако постъпи така, ще превъзмогне всичко, защото Господ просветлява пътя му.