Сирах 30 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

Възпитанието на децата

¹ Който обича сина си, нека го наказва постоянно, за да може накрая той да му носи радост.

² Който се грижи за възпитанието на сина си, ще има подкрепа от него и ще се хвали с него сред познати.

³ Който поучава сина си, събужда завист у врага, а пред приятели се гордее заради него.

⁴ Умре ли баща му, все едно че не е умрял, защото е оставил син като себе си.

⁵ Докато е бил жив, той го е гледал и му се е радвал, а когато е умирал, не е изпитвал тъга.

⁶ За враговете той оставя в него отмъстител, а за приятелите – такъв, който да им бъде признателен.

⁷ Който глези сина си, ще му превързва раните и при всеки негов вик страх ще свива сърцето му.

⁸ Както необязденият кон е буен, така и синът, оставен без надзор, става своеволен.

⁹ Глезиш ли прекалено дете, ще те изненада неприятно; заиграеш ли се дълго с него, ще те огорчи.

¹⁰ Не се смей заедно с него, за да не ти е тъжно заради него и накрая да скърцаш със зъби от яд.

¹¹ Не му предоставяй на младини свобода.

¹² Налагай го по гърба, докато е невръстен, иначе своенравно няма да ти се подчинява и ще ти донесе страдание.

¹³ Полагай усилия за възпитанието на сина си и работи върху неговата личност, за да не гледаш с огорчение непристойното му поведение.

Здраве и богатство

¹⁴ По-добре сиромах, здрав и изпълнен със сили, отколкото богат, но със сломено от болести тяло.

¹⁵ Здравето и силата са по-скъпи от всяко злато и силното тяло е по-ценно от неоценимо богатство.

¹⁶ Няма богатство, по-добро от телесното здраве, и няма радост, по-голяма от радостта на сърцето.

¹⁷ По-добре смърт, отколкото нещастен живот, и вечен покой, отколкото продължителна болест.

¹⁸ Лакомства, поднесени към затворената уста на болен, са като ястия, сложени на гроб.

¹⁹ Каква е ползата от жертвената храна за идола, щом нито яде, нито долавя миризма? Така и онзи, когото Господ преследва с болест,

²⁰ гледа с очи и въздиша така, както въздиша скопец, прегърнал девица.

²¹ Не предавай душата си на скръб и не се измъчвай вътрешно.

²² Радост в сърцето – това е животът на човека, а веселият нрав му носи дълголетие.

²³ Обичай живота, търси утеха за сърцето си и прогонвай скръбта далеч от себе си, защото скръбта е погубила мнозина и от нея няма полза.

²⁴ Завистта и гневът съкращават дните, а грижите преждевременно състаряват.

²⁵ Онзи, който е с открито и добро сърце, се грижи за храната си.