Първо Макавеи 9 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

Смъртта на Юда

¹ Когато Деметрий научи, че Никанор и войниците му са паднали в сражението, повторно изпрати Вакхид и Алким в юдейската земя, а с тях и дясното крило на войската.

² Те тръгнаха по пътя за Галгал, разположиха се на лагер при Месалот в Арвили и като го завладяха, погубиха много хора.

³ В първия месец на сто и петдесет и втората година разположиха лагера си при Йерусалим,

⁴ но след това се вдигнаха и се отправиха към Верея с двадесет хиляди мъже и с две хиляди конници.

⁵ Юда пък се беше разположил при Еласа с три хиляди отбрани мъже.

⁶ Но като забелязаха огромната, превъзхождаща ги по численост войска, обзе ги голям страх и мнозина избягаха от лагера. От тях останаха не повече от осемстотин мъже.

⁷ Юда видя как войската му се разбяга и понеже му предстоеше битка, сърцето му се сви, защото нямаше време да ги събере.

⁸ Сломен, той се обърна към останалите: „Да се вдигнем и да тръгнем срещу нашите противници, може би ще имаме сили да се бием с тях!“

⁹ Но те започнаха да го разубеждават: „Няма да ни стигнат силите. Нека сега спасим живота си, а после ще се върнем с нашите братя и тогава ще се сражаваме против тях – твърде малко сме.“

¹⁰ Тогава Юда рече: „Не, само това няма да сторя – да бягам от тях! Ако е дошъл часът ни, нека храбро умрем за нашите братя и да оставим неопетнена нашата слава.“

¹¹ Вражеската войска напусна лагера и се разгърна пред тях. Конницата се раздели на две части, а пред войската вървяха прашкари, стрелци и челен отряд все опитни войници.

¹² Вакхид пък се намираше на дясното крило. Войската напредваше с двете крила, звучаха бойни тръби.

¹³ Хората на Юда също затръбиха с тръби, земята се разтресе от грохота на войските и се завърза битка, която продължи от сутринта до вечерта.

¹⁴ Юда забеляза, че Вакхид и основната част от войската му се намират вдясно. Тогава при него се събраха всички със смели сърца,

¹⁵ разбиха дясното крило и ги преследваха до Азотската планина.

¹⁶ Но онези, които се намираха на лявото крило, като видяха, че дясното крило е разбито, се обърнаха в посока към Юда и хората, които го следваха.

¹⁷ Настана жестока битка, паднаха много убити и от едната, и от другата страна.

¹⁸ Падна и Юда, а останалите се разбягаха.

¹⁹ Йонатан и Симон взеха тялото на своя брат и го погребаха в гробницата на предците му в Модин.

²⁰ Всички израилтяни го оплакаха в неутешими ридания, много дни скърбяха за него и казваха:

²¹ „Загина достойният спасител на Израил!“

²² Останалите дела на Юда, сраженията, смелите подвизи, които той извърши, и неговото величие не са описани, защото бяха твърде много.

Избирането на Йонатан за предводител на Израил

²³ А след смъртта на Юда по всички предели на Израил се появиха хора, престъпващи Закона, и всички, които вършеха неправда, вдигнаха глава.

²⁴ По това време настана страхотен глад, сякаш и земята мина на тяхна страна.

²⁵ Тогава Вакхид избра нечестивите мъже и ги постави за управници на страната.

²⁶ Те издирваха приятелите на Юда, разпитваха ги и ги отвеждаха при Вакхид. А той, за да им отмъсти, ги подлагаше на оскърбления.

²⁷ И настана голяма скръб в Израил, каквато не бе имало от деня, от който сред тях престанаха да се явяват пророци.

²⁸ Тогава всички приятели на Юда се събраха и казаха на Йонатан:

²⁹ „Откакто твоят брат Юда умря, не се намери мъж като него, който да излезе срещу враговете, Вакхид и срещу противниците на нашия народ.

³⁰ Затова ние днес те избрахме да ни бъдеш вместо него военачалник и предводител, за да водиш нашата война.“

³¹ Тогава Йонатан прие предводителството и зае мястото на своя брат Юда.

Военните действия в Юдея

³² Но Вакхид узна за това и търсеше как да го убие.

³³ Когато научиха това, Йонатан и брат му Симон, както и всички, които бяха с него, избягаха в пустинята Текоа и се разположиха на лагер при водите на езерото Асфар.

³⁴ Вакхид узна за това в съботен ден и премина заедно с цялата си войска отвъд Йордан.

³⁵ А Йонатан изпрати своя брат Йоан, който предвождаше обоза, при приятелите си, наватеите, с молба да съхраняват при тях многото им багаж.

³⁶ Обаче от Мидава излязоха Ямвриевите синове, заловиха Йоан и всичко, което той имаше, и избягаха с плячката.

³⁷ Скоро след това известиха на Йонатан и на брат му Симон, че Ямвриевите синове правят голяма сватба и с многолюдно шествие тържествено водят от Надават невеста, дъщеря на един от прочутите ханаански велможи.

³⁸ Тогава те си спомниха за пролятата кръв на брат си Йоан, изкачиха се на планината и потърсиха скрито убежище.

³⁹ Когато вдигнаха очи, скоро видяха шумна тълпа и много дарове. Младоженецът, неговите приятели и братята му бяха излезли да ги посрещнат с тъпани, музика и много оръжие.

⁴⁰ Тогава ги нападнаха от засада и ги избиха. Мнозина паднаха убити, останалите избягаха в планината и те им взеха всичко като плячка.

⁴¹ И сватбеното тържество се обърна в скръб, а звуците от музиката им – в сълзи.

⁴² Така те отмъстиха за кръвта на своя брат и се върнаха в блатистата местност край Йордан.

⁴³ Като чу за това, Вакхид дойде един съботен ден при бреговете на Йордан с голяма войска.

⁴⁴ Тогава Йонатан се обърна към хората си: „Да се вдигнем и да се сражаваме за живота си! Днес не е това, което беше вчера и завчера.

⁴⁵ Ето пред нас и зад нас е неприятелят, отвред са водите на Йордан, блато и гора и няма откъде да се измъкнем.

⁴⁶ Затова отправете зов към небето, за да се избавите от ръцете на нашите врагове.“

⁴⁷ И битката започна. Йонатан протегна ръка, за да срази Вакхид, но той му се изплъзна назад.

⁴⁸ Йонатан и хората му се хвърлиха в Йордан и преплуваха до другия бряг, но враговете не преминаха Йордан, за да ги преследват.

⁴⁹ В този ден от войската на Вакхид паднаха около хиляда мъже.

Утвърждаването на царската власт в Юдея

⁵⁰ Вакхид се върна в Йерусалим и построи в Юдея укрепени градове – крепостите в Йерихон, Емаус, Бет-Херон, Ветил, Тамната, Фаратон и Тефон, с високи стени, порти и греди за залостване.

⁵¹ В тях постави стража, за да държи Израил в покорство.

⁵² Той укрепи също градовете Ветсура, Газара и крепостта на Йерусалим, като остави в тях войска и запаси от храни.

⁵³ Взе и заложници – синовете на влиятелни хора в страната – и ги постави под стража в Йерусалимската крепост.

⁵⁴ През втория месец на сто и петдесет и третата година Алким заповяда да съборят стената на вътрешното преддверие на храма и така да разрушат делото на пророците. Но когато започнаха да рушат,

⁵⁵ в същото време Алким получи удар и начинанието му бе осуетено. Устата му се скова, той онемя, така че не можеше вече да промълви нито дума и да се разпореди относно завещанието си.

⁵⁶ Наскоро след това Алким умря в тежки мъки.

⁵⁷ Щом Вакхид узна, че Алким е мъртъв, върна се при царя и юдейската земя остана две години спокойна.

Военните успехи на Йонатан

⁵⁸ Тогава всички онези, които отхвърляха Закона, се събраха на съвет и си рекоха: „Ето Йонатан и неговите хора живеят спокойно и в безопасност. Нека доведем сега Вакхид и той ще ги залови всички за една нощ.“

⁵⁹ И те се отправиха да го съветват за това.

⁶⁰ Той веднага тръгна на поход с голяма войска, като изпрати тайно писма до всички свои съюзници в Юдея да заловят Йонатан и неговите хора. Но те не успяха, защото се разчу за намеренията им.

⁶¹ Тогава хванаха около петдесет жители на страната – хора, виновни за това злодейство, и ги убиха.

⁶² А Йонатан, Симон и хората с тях се оттеглиха към Ветваси в пустинята. Те възстановиха разрушенията там и укрепиха града.

⁶³ Вакхид узна за това, събра цялата си войска, като призова и онези, които се намираха в Юдея,

⁶⁴ пристигна и се разположи на лагер при Ветваси. В продължение на много дни водеше битка за него, като използваше обсадни машини.

⁶⁵ В това време Йонатан остави в града брат си Симон, а сам той излезе в околностите с неголяма войска и

⁶⁶ порази в шатрите им Одомер и братята му, както и синовете на Фасирон. Те започнаха да нанасят удари и с получената подкрепа продължиха настъплението.

⁶⁷ Тогава Симон и неговите хора излязоха от града и опожариха обсадните машини.

⁶⁸ Те влязоха в сражение с Вакхид и го разбиха. С това му причиниха голяма скръб, защото неговият замисъл и нападението отидоха напразно.

⁶⁹ Обзет от гняв към нечестивците, които го бяха съветвали да дойде в тази страна, той уби мнозина от тях и реши да се върне в земята си.

⁷⁰ Щом узна за това, Йонатан изпрати при него пратеници, за да сключат мир с него и да издействат връщането на пленените.

⁷¹ Вакхид прие неговото предложение и се закле да не му причинява никакво зло през целия си живот.

⁷² Върна му и пленниците, които преди беше пленил в Юдея, оттегли се в своята земя и вече не престъпи пределите им.

⁷³ Така мечът над Израил бе свален. Йонатан се засели в Михмас и започна да съди народа, като изтреби нечестивите сред израилтяните.