Първо Макавеи 1 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

Началото на елинското владичество над Израил

¹ След победата си синът на Филип, Александър Македонски, който беше тръгнал от земята Китим и беше разбил Дарий, царя на персите и мидите, се възцари вместо него, както преди беше покорил и Елада.

² Той водеше много войни, завладяваше крепости и навред погубваше царе.

³ Достигна до краищата на света, заграби плячка от много народи и земята се смири пред него. Той се възгордя и надменност изпълни сърцето му.

⁴ Събра много силна войска, наложи властта си над страни, народи и владетели и те му станаха поданици.

⁵ Но след това бе повален от болест на легло и разбра, че умира.

⁶ Тогава повика своите висши военачалници, възпитани заедно с него от младини, и раздели между тях царството си, докато още беше жив.

⁷ Когато умря, Александър беше царувал дванадесет години.

⁸ И всеки от военачалниците му наследи властта в своята област.

⁹ И след смъртта му всички те си туриха корони, а след тях и синовете им в продължение на много години и изпълниха със злини земята.

¹⁰ От тях излезе коренът на греха – Антиох Епифан, син на цар Антиох. Той беше заложник в Рим и се възцари в сто тридесет и седмата година от царството на елините.

Появата на предатели

¹¹ По онова време в Израил се появиха хора, които се отвърнаха от закона и убеждаваха мнозина с думите: „Да идем и да сключим съюз с околните народи, защото, откакто се отделихме от тях, ни сполетяха много беди.“

¹² Думите им намериха одобрение

¹³ и неколцина от народа изявиха желание да отидат при царя, и той им позволи да следват езическите разпоредби.

¹⁴ Тогава построиха в Йерусалим училище според обичая на езичниците,

¹⁵ заличаваха следите от обрязването си, като отстъпиха от светия завет, съединиха се с езическите народи и се отдадоха на злото.

Нападението на езичниците над храма в Йерусалим

¹⁶ Когато Антиох видя, че царската му власт укрепна, замисли да се възцари над Египет, за да царува над двете царства.

¹⁷ Той нахлу в Египет със силна войска, с колесници и слонове, с конници и много кораби

¹⁸ и влезе в бой с Птолемей, египетския цар. Разгромен от мощта му, Птолемей побягна, а мнозина паднаха в рани.

¹⁹ Тогава завладяха укрепените градове в Египет и Антиох разграби страната.

²⁰ След покоряването на Египет в сто четиридесет и третата година Антиох се върна, за да се отправи срещу Израил, и влезе в Йерусалим със силна войска.

²¹ Той влезе надменно в светилището, взе златния жертвеник, светилника и всички свещени съдове,

²² трапезата на предложението, чашите за възлияние, блюдата, златните кадилници и завесата, венците, дори златната украса пред храма – всичко заграби.

²³ Взе среброто, златото и скъпоценните съдове, взе и скритите съкровища, които намери.

²⁴ С всичко заграбено той се завърна в страната си, след като извърши кръвопролития и произнесе речи, изпълнени с високомерие.

²⁵ Тогава настъпи голяма скръб навред в Израил.

²⁶ Стенеха началници и старейшини, останаха без сили девойки и младежи, повехна красотата на жените.

²⁷ Младоженецът оплакваше, а младоженката седеше в стаята, потопена в скръб.

²⁸ Земята затрепери заради своите обитатели и цялото потомство на Яков се покри със срам.

Опустошаването на Йерусалим

²⁹ А когато изминаха две години, царят изпрати свой началник в градовете на Юдея, за да събере данъците. И той дойде в Йерусалим с голяма войска.

³⁰ С коварни думи им заговори за мир и те му повярваха. Но той ненадейно нападна града и му нанесе голямо поражение, като погуби много народ от израилтяните.

³¹ Ограби града, изгори го в пламъци и разруши къщите му и стените около него.

³² Жените и децата отведоха в плен, а добитъка взеха като плячка.

³³ Обградиха Давидовия град с голяма и здрава стена, с укрепени кули и той стана крепост за тях.

³⁴ Там настаниха нечестив народ, хора, които не почитаха Закона, и те се укрепиха в нея.

³⁵ Набавиха си оръжие и храна и като струпаха там плячката, събрана в Йерусалим, се превърнаха в голяма заплаха.

³⁶ И това стана постоянна засада за светилището и зъл дявол за Израил,

³⁷ защото те проливаха невинна кръв около храма и го оскверняваха.

³⁸ Заради тях жителите на Йерусалим се разбягаха и той стана дом на чужденци, стана чужд за своите потомци и децата му го изоставиха.

³⁹ Светилището му запустя като пустиня, празниците му се превърнаха в скръб, съботите му – в укор, а почитта му – в унижение.

⁴⁰ Колкото беше някогашната му слава, толкова се изпълни с безчестие, а неговото величие се превърна в печал.

Преследването на верните израилтяни

⁴¹ Цар Антиох разпореди писмено по цялото си царство всички да станат един народ

⁴² и всеки да изостави своите обичаи. И всички народи приеха разпоредбата на царя.

⁴³ Мнозина от израилтяните също се съгласиха да следват идолопоклонството му, принесоха жертви на идолите и оскверниха съботата.

⁴⁴ А царят разпрати чрез вестители писмена заповед в Йерусалим и в юдейските градове да следват чужди за страната обичаи:

⁴⁵ да не извършват вече всеизгаряния, жертвоприношения и възлияния в светилището, да отменят съботите и празниците

⁴⁶ и да осквернят светилището и свещениците,

⁴⁷ да издигат жертвеници, храмове и места за идолослужение, да принасят в жертва свинско месо и нечист добитък,

⁴⁸ да не обрязват повече синовете си, да оскверняват душите им с всичко нечисто и идолопоклонническо,

⁴⁹ за да забравят закона и да променят всичките му разпоредби.

⁵⁰ И ако някой не постъпи според заповедта на царя, да бъде предаден на смърт.

⁵¹ Писма с такова съдържание той разпрати по цялото си царство и постави надзиратели над целия народ. А на юдейските градове нареди да принасят жертви във всеки град.

⁵² И при надзирателите се събраха мнозина от народа – всички онези, които изоставиха Закона. Те сториха злини по земята

⁵³ и принудиха израилтяните да се крият в убежища, кой където намери.

⁵⁴ На петнадесетия ден от месец хаслев, в сто четиридесет и петата година, поставиха върху жертвеника мерзост на запустението. Те издигнаха жертвеници в юдейските градове наоколо,

⁵⁵ а пред вратите на къщите и по улиците извършваха кадене.

⁵⁶ Късаха и изгаряха в огън книгите на Закона, които намираха.

⁵⁷ У когото откриеха книгата на Завета или пък се придържаше към Закона, според царската заповед го предаваха на смърт.

⁵⁸ Вършеха такива насилия всеки месец над израилтяните в градовете, ако бяха престъпили заповедта.

⁵⁹ А на двадесет и петия ден от месец хаслев, когато принасяха жертви на жертвеника, който беше над олтара,

⁶⁰ те съгласно заповедта убиваха жените, обрязали децата си,

⁶¹ бесеха кърмачетата за шиите им, а също техните близки и онези, които бяха извършили обрязването.

⁶² Но мнозина в Израил проявиха твърдост и устояха да не ядат нечисто.

⁶³ Те предпочетоха да умрат, за да не се оскверняват с храната и да не поругаят своя завет. И умираха.

⁶⁴ И твърде силен гняв се появи към Израил.