Книга Естир 9 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

¹ В тринадесетия ден от дванадесетия месец, наречен адар, писмата с царската разпоредба достигнаха до всяка област.

² В същия този ден враговете на юдеите бяха погубени и никой не им се противопостави, тъй като се страхуваха от тях.

³ Управителите на области, военачалниците и царските писари проявяваха уважение към юдеите поради страх от Мардохей,

⁴ защото царската разпоредба изискваше неговото име да е на почит навред в царството.

⁶ В столицата Суза юдеите избиха петстотин човека, сред тях

⁷ Фарсанстаин, Делфон, Фасга,

⁸ Фардат, Вареа, Сарвак,

⁹ Мармасим, Аруфей, Арсей, Завутей,

¹⁰ десетимата синове на врага на юдеите Аман, син на Амадат, син на Вугей, след което се отдадоха на грабеж.

¹¹ В същия ден на царя бе съобщен броят на избитите в Суза.

¹² И царят рече на Естир: „Юдеите са избили в Суза петстотин човека. А как мислиш, че са постъпили в околностите? Каквото и да пожелаеш още, твое ще е!“

¹³ Естир му отговори: „Нека бъде позволено на юдеите да вършат същото и утре, а телата на десетимата синове на Аман да бъдат окачени на дърво.“

¹⁴ Царят се съгласи на това и със заповед позволи на юдеите от Суза да обесят пред всички телата на синовете на Аман.

¹⁵ На четиринадесетия ден на месец адар юдеите от Суза отново се събраха и избиха триста човека, но на грабеж не се отдадоха.

¹⁶ Останалите юдеи от царството също се събраха да се бранят. Те успяха да се избавят от враговете си, като на тринадесетия ден от месец адар убиха петнадесет хиляди от тях, но на грабеж не се отдадоха.

Утвърждаването на празника Пурим

¹⁷ А на четиринадесетия ден от същия месец сред тях настъпи умиротворение и отпразнуваха този ден като ден на мира – с радост и веселие.

¹⁸ Юдеите в столицата Суза обаче не се успокоиха и се събраха и на четиринадесетия ден. На петнадесетия ден отпразнуваха с радост и веселие.

¹⁹ Ето защо юдеите извън града, разпръснати навред по околностите, празнуват четиринадесетия ден от месец адар като светъл празник, на който се веселят и пращат на близките си отбрани ястия.

²⁰ А Мардохей описа тези събития в книга, която разпрати до юдеите от близо и далеч, населяващи царството на Артаксеркс,

²¹ за да установят четиринадесетия и петнадесетия ден от месец адар като празници,

²² в които юдеите са се избавили от своите врагове, а дните на целия месец адар, в които скръбта им се е превърнала в радост, а тъгата – в светъл празник, да отбелязват като дни за празнични гощавки и веселие и да изпращат на приятели и бедни отбрани ястия.

²³ Юдеите одобриха онова, което Мардохей написа за тях,

²⁴ как Аман от Македония, синът на Амадат, започна да ги преследва, как взе решение за хвърляне на жребий, за да се определи денят на изтребването им,

²⁵ и как дойде при царя, за да измоли обесването на Мардохей. Но злините, които беше замислил да стори на юдеите, се обърнаха срещу него и той беше обесен заедно със синовете си.

²⁶ Ето защо заради жребия нарекоха тези дни „Пурим“, тъй като на техния език тази дума означава „жребий“. И така, заради написаното в това писмо и заради събитията, които изстрадаха и ги сполетяха,

²⁷ юдеите установиха този празник и приеха за себе си, за своите потомци и за онези, които биха се присъединили към тях, неотменно да го съблюдават. Възпоменанието за тези дни да се съхранява от поколение на поколение във всеки град, род и страна.

²⁸ Тези дни на Пурим да се празнуват вечно, а споменът за тях да не чезне за поколенията.

²⁹ Царица Естир, дъщеря на Аминадав, и юдеинът Мардохей заедно описаха извършените от тях дела, за да потвърдят указанията в писмото за празниците Пурим.

³¹ Така Мардохей и царица Естир поеха отговорност за своето решение и заложиха живота си, за да бъде спазвано.

³² А Естир с разпоредба установи този празник завинаги и това бе вписано за възпоменание в летописите.