Книга Естир 7 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

¹ И дойде царят с Аман на угощението у царицата.

² Царят попита Естир и на втория ден от пиршеството: „Какво ти е, царице Естир? Какво е твоето желание, каква е твоята молба? Дори да е половината ми царство – твое ще е!“

³ Естир му отговори: „Ако съм спечелила благоволението на царя, нека ми бъде подарен животът – това е моето желание, а също и животът на народа ми – това е моята молба.

⁴ Защото аз и моят народ сме продадени, за да бъдем изтребени, ограбени и поробени, ние и нашите деца – роби и робини. И аз мълчах досега. Така чух да говорят. Но онзи, който ни оклевети, не е достоен за царския дворец.“

⁵ Царят попита: „Кой е този, който се е осмелил да извърши това дело?“

⁶ Естир отговори: „Врагът ни е този злодей Аман!“ Обзет от ужас, Аман стоеше пред царя и царицата.

⁷ Царят стана от трапезата и излезе в градината. И Аман започна да моли царицата за милост, защото виждаше, че е попаднал в тежко положение.

⁸ Когато царят се върна от градината, видя Аман да се моли на царицата, наведен над леглото ѝ. И царят извика: „Дори и жена ми искаш да похитиш в собствения ми дом!“ Като чу това, Аман извърна лице от срам.

⁹ А Вугатан, един от евнусите, рече на царя: „Ето и дърво за бесилка е приготвил Аман за Мардохей, който предупреди царя за заговора. Това дърво стои в къщата на Аман, високо е петдесет лакътя.“ А царят заповяда: „Обесете го на него!“

¹⁰ Аман беше обесен на дървото, което беше приготвил за Мардохей, и тогава гневът на царя утихна.