Първо Коринтяни 14 - Ревизиран

¹ Следвайте любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за <дарбата> да пророкувате.

² Защото, който говори на <непознат> език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не <му> разбира, понеже с духа <си> говори тайни.

³ А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха.

⁴ Който говори на <непознат> език, назидава себе си; а който пророкува, назидава църквата.

⁵ Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от този, който говори <разни> езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата.

⁶ <Кажете> сега, братя, ако дойда при вас и говоря <непознати> езици, какво ще ви ползувам, ако ви не съобщя или <някое> откровение, или знание, или пророчество, или поука?

⁷ Даже бездушните неща, като свирка или гъдулка, когато издават глас, ако не издават отличителни звукове, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката?

⁸ Защото, ако тръбата издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой?

⁹ Също така, ако вие не изговаряте с езика си думи с <някакво> значение, как ще се знае какво говорите? защото ще говорите на вятъра.

¹⁰ Има, може да се каже, толкова вида гласове на света; и ни един <от тях> не е без значение.

¹¹ Ако, прочее, не разбера значението на гласа, ще бъда другоезичен за този, който говори; И тоя, който говори <ще бъде> другоезичен за мене.

¹² Така и вие, понеже копнеете за духовните <дарби>, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата.

¹³ Затова, който говори на <непознат> език, нека се моли <за дарбата и> да тълкува.

¹⁴ Защото, ако се моля на <непознат> език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод.

¹⁵ Тогава що? Ще се моля с духа си, <но> ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, <но> ще пея и с ума си.

¹⁶ Иначе, ако славословиш с духа си, как ще рече: Амин, на твоето благодарение оня, който е в положението на простите, като не знае що говориш?

¹⁷ Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава.

¹⁸ Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви;

¹⁹ обаче, в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на <непознат> език.

²⁰ Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум.

²¹ В закона е писано: "Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на тия люде; и нито така ще Ме послушат", казва Господ.

²² Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството <е белег> не за невярващите, а за вярващите.

²³ И тъй, ако се събере цялата църква, и всички говорят на <непознати> езици, и влязат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели?

²⁴ Но ако всички пророкуват, и влезе някой невярващ или прост, той се обвинява от всички, и осъжда се от всички;

²⁵ тайните на сърцето му стават явни; и тъй, той ще падне на лицето си, ще се поклони Богу и ще изповяда, че наистина Бог е между вас.

²⁶ Тогава, братя, що става <между вас?> Когато се събирате всеки има <да предлага> псалом, има поучение, има откровение, има <да говори непознат> език, има тълкувание. Всичко да става за назидание.

²⁷ Ако някой говори на непознат език, <нека говорят> по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува.

²⁸ Но ако няма тълкувател, <такъв> нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога.

²⁹ От пророците нека говорят <само> двама или трима, а другите да разсъждават.

³⁰ Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъква.

³¹ Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават;

³² и духовете на пророците се покоряват на <самите> пророци.

³³ Защото Бог не е <Бог> на безредие, а на мир, както и <поучавам> по всичките църкви на светиите.

³⁴ Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът.

³⁵ Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамотно за жена да говори в църква.

³⁶ Що? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало?

³⁷ Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа.

³⁸ Но ако някой не <иска да> признае, нека не признае.

³⁹ Затова, братя мои, копнейте за <дарбата да> пророкувате, и не забранявайте да се говорят и езици.

⁴⁰ Обаче, всичко нека става с приличие и ред.