Филипяни 2 - Библия синодално издание (1982 г.)

ГЛАВА 2.

¹ И тъй, ако има някоя утеха в Христа, ако има някоя разтуха в любовта, ако има някое общуване на духа, ако има някое милосърдие и състрадание, –

² направете пълна радостта ми: имайте едни мисли, като имате една и съща любов, и бъдете единодушни и единомислени;

³ нищо не вършете от обич към препирня или от пустословие, но от смиреномъдрие смятайте един другиго за по-горен от себе си.

⁴ Не се грижете всеки само за себе си, но и за другите.

⁵ Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос,

⁶ Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу;

⁷ но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек,

⁸ смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна.

⁹ Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име,

¹⁰ та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно,

¹¹ и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.

¹² Тъй щото, възлюбени мои, както винаги сте послушни, не само в мое присъствие, но много повече сега, когато отсъствувам, със страх и трепет вършете вашето спасение,

¹³ защото Бог е, Който ви прави и да искате, и да действувате според благата Му воля.

¹⁴ Всичко вършете без ропот и съмнение,

¹⁵ за да бъдете безукорни и чисти, непорочни чеда Божии посред опърничав и развратен род, посред който сияете като светила в света,

¹⁶ имайки в себе си словото на живота, за моя похвала в деня Христов, че не напразно тичах и не напразно се трудих.

¹⁷ Но, ако и да се жертвувам за жертвата и за служението на вярата ви, аз се радвам и сърадвам всинца ви;

¹⁸ тъй също и вие се радвайте и ме сърадвайте.

¹⁹ А надявам се в Господа Иисуса наскоро да пратя при вас Тимотея, та и аз, като узная как сте, да се утеша духом.

²⁰ Понеже нямам никого равно усърден, който толкова искрено да се грижи за вас,

²¹ защото всички търсят своето, а не Иисус Христовото;

²² а неговата опитност вие знаете: той, като син към баща, заедно с мене слугува при благовествуването.

²³ Него, прочее, надявам се да изпратя веднага, щом узная, какво ще стане с мене;

²⁴ и уверен съм в Господа, че и сам скоро ще дойда при вас.

²⁵ Счетох обаче за нужно да изпратя при вас брата Епафродита, мой сътрудник и съратник, а ваш пратеник и услужник в нуждите ми,

²⁶ понеже той копнееше да види всинца ви и дълбоко скърбеше, задето сте чули, че беше болен.

²⁷ Защото той боледува до умиране; но Бог го помилува, и не само него, но и мене, за да ми се не прибави скръб върху скръб.

²⁸ Поради това изпратих го по-скоро, та, като го видите пак, да се зарадвате, и аз да бъда по-малко наскърбен.

²⁹ Приемете го, прочее, в Господа с всяка радост, и такива имайте на почет,

³⁰ понеже за Христовото дело той беше почти на умиране, като презря живота си, за да допълни недостига на вашето към мене служение.