Псалми 56 - Библия синодално издание (1982 г.)

ПСАЛОМ 56.

^1-2 Началнику на хора. Не погубвай. Творение от Давида, когато избяга от Саула в пещерата. Помилуй ме, Боже, помилуй ме, защото на Тебе се уповава душата ми, и в сянката на Твоите криле ще се скрия, докле преминат бедите.

³ Ще викна към Бога Всевишний, към Бога, Който ми прави добро.

⁴ Той ще прати от небесата, и ще ме спаси; ще посрами оногова, който иска да ме погълне; Бог ще прати Своята милост и Своята истина.

⁵ Душата ми е всред лъвове; лежа всред ония, които пламък дишат, всред синовете човешки, чиито зъби са копия и стрели, и чийто език е остър меч.

⁶ Бъди превъзнесен по-високо от небесата, Боже, и над цялата земя да бъде Твоята слава!

⁷ Приготвиха примка за нозете ми; душата ми отпадна; изкопаха пред мене яма и сами паднаха в нея.

⁸ Готово е сърцето ми, Боже, готово е сърцето ми: ще пея и ще славя.

⁹ Дигни се, славо моя, дигни се, псалтире и гусло! Ще стана рано.

¹⁰ Ще Те славя, Господи, между народите, ще Те възпявам между племената,

¹¹ защото до небесата е голяма Твоята милост, и до облаците – Твоята истина.

¹² Бъди превъзнесен по-високо от небесата, Боже, и над цялата земя да бъде Твоята слава.