Псалми 34 - Библия синодално издание (1982 г.)

ПСАЛОМ 34.

Псалом Давидов.

¹ Застъпи се, Господи, в тъжбата с ония, които ме съдят, и обори борещите се с мене;

² вземи щит и броня и дигни се мен на помощ;

³ извади меч и пресечи пътя на гонителите ми; кажи на душата ми: Аз съм твое спасение!

⁴ В стид и срам да потънат, които търсят душата ми; да се върнат назад и покрият с безчестие, които ми мислят зло;

⁵ да бъдат те като прах пред лицето на вятъра, и Ангел Господен да ги прогонва;

⁶ да бъде пътят им тъмен и плъзгав, и Ангел Господен да ги преследва,

⁷ защото без вина скриха за мене мрежата си, без вина изкопаха яма за душата ми.

⁸ Да дойде върху него неочаквана пагуба, и мрежата му, която е скрил за мене, да улови самия него; да падне в нея и да загине.

⁹ А моята душа ще се радва в Господа, ще се весели за спасението от Него.

¹⁰ Всичките ми кости ще кажат: Господи, кой е подобен Тебе, Който избавяш слаб от силен, беден и сиромах от грабителя му?

¹¹ Дигнаха се против мене неправедни свидетели: каквото не зная, за това ме разпитват;

¹² връщат ми зло за добро, причиняват сиротинство на душата ми.

¹³ През време на тяхната болест, аз се обличах във вретище, изнурявах душата си с пост, и молитвата ми се връщаше в пазухата ми.

¹⁴ Постъпвах тъй, като че това беше мой приятел, мой брат; ходех тъжен, с наведена глава, като че майка оплаквах.

¹⁵ А когато се препъвах, те се радваха и събираха; събираха се хулителите против мене, без да зная защо, хулеха и не преставаха;

¹⁶ с лицемерни присмехулници скърцаха зъби против мене.

¹⁷ Господи, докога ще гледаш това? Отърви душата ми от техните злодейства, самотната ми душа – от тия лъвове.

¹⁸ Ще Те прославя аз във великото събрание, сред многочислен народ ще Те възхваля,

¹⁹ за да не тържествуват над мене ония, които враждуват неправедно против мене, и да си не смигват с очи ония, които ме мразят без вина;

²⁰ защото не за мир говорят те, а против мирните на земята кроят лукави заговори;

²¹ разтварят уста против мене; говорят: „добре! добре! окото ни видя“.

²² Ти видя, Господи, недей мълча; Господи, не се отдалечавай от мене!

²³ Подигни се, пробуди се за моя съд, за моята тъжба, Боже мой и Господи мой!

²⁴ Съди ме по Твоята правда, Господи, Боже мой, та да не тържествуват те над мене;

²⁵ да не казват в сърцето си: „добре! (добре!) тъкмо по душата ни!“ Да не казват: „погълнахме го“.

²⁶ В стид и срам да потънат всички, които се радват на моето нещастие; да се облекат в срам и позор, които се големеят над мене.

²⁷ Да се радват и да се веселят, които желаят моята правота, и да говорят непрестанно: да се възвеличи Господ, Който желае мир на Своя раб!

²⁸ И езикът ми ще проповядва Твоята правда и Твоята хвала всеки ден.