Йов 4 - Библия синодално издание (1982 г.)

ГЛАВА 4.

¹ Иотговори Елифаз Теманец и рече:

² ако се опитаме да ти кажем една дума, не ще ли ти стане мъчно? Но кой може да се сдържи да не говори!

³ Ето, ти си мнозина съветвал и си подкрепял изнемощели ръце,

⁴ твоите думи са изправяли падащия, и си укрепял отмалели колене.

⁵ А сега нещастието дойде до тебе, и ти изнемощя; допря до тебе, и ти падна духом.

⁶ Твоята богобоязливост не трябва ли да бъде твоя надежда, и непорочността на твоите пътища – твое упование?

⁷ Спомни си, погивал ли е някой невинен, и де праведните са бивали изкоренявани?

⁸ Както съм виждал, които са орали нечестие и сеели зло, него пожънват;

⁹ от духването Божие погиват, и от духа на гнева Му изчезват.

¹⁰ Ревът на лъва и гласът на рикащия замлъква, и зъбите на лъвчетата се изкъртват;

¹¹ силният лъв загива по липса на плячка, и децата на лъвицата се разпръсват.

¹² И ето, към мене скришом долетя дума, и ухото ми долови нещо от нея.

¹³ Сред размишления за нощни видения, когато сън наляга човеците,

¹⁴ мене обхвана ужас и трепет и разтресе всичките ми кости.

¹⁵ И дух премина над мене; космите ми настръхнаха.

¹⁶ Той застана, – но аз не разпознах образа му, – само облик беше пред очите ми; тихо веене, – и аз чувам глас:

¹⁷ човек по-праведен ли е от Бога? И мъж по-чист ли е от своя Творец?

¹⁸ Ето, Той и на слугите Си не доверява и у Ангелите Си съглежда недостатъци:

¹⁹ толкова повече у онези, които обитават жилища от кал, чиито основи са прах и които се изтребват по-скоро и от молец.

²⁰ Между заран и вечер те се разсипват; няма да забележиш, как ще изчезнат съвсем.

²¹ Не погиват ли с тях и достойнствата им? Те умират, без да са станали мъдри.