Захария 7 - Библия синодално издание (1982 г.)

ГЛАВА 7.

¹ През четвъртата година на цар Дария биде слово Господне към Захария на четвъртия ден от деветия месец – хаслев,

² когато Ветил прати Сарецера и Регем-Мелеха и спътниците му да се помолят пред лицето на Господа

³ и да попитат свещениците, които са в дома на Господа Саваота, и пророците, думайки: да плача ли в петия месец и да постя ли, както това правих вече много години?

⁴ И биде към мене слово на Господа Саваота:

⁵ кажи на целия народ от тая земя и на свещениците тъй: когато вие постихте и плакахте в петия и седмия месец, и то цели седемдесет години, за Мене ли постихте, за Мене ли?

⁶ И кога ядете и пиете, не за себе си ли ядете и не за себе си ли пиете?

⁷ Нали същите думи прогласяваше Господ чрез предишните пророци, когато Иерусалим бе още населен и спокоен, и градовете около него, южната страна и низината, бяха населени?

⁸ И биде слово Господне към Захария:

⁹ тъй говори тогава Господ Саваот: извършвайте съд праведен и струвайте милост и състрадание всеки към брата си;

¹⁰ вдовици и сираци, пришълец и сиромах не притеснявайте и зло един против другиго не мислете в сърцата си.

¹¹ Но те не искаха да внимават, отвърнаха се от Мене, и ушите си запушиха, за да не чуват.

¹² И сърцето си вкамениха, за да не чуват закона и думите, които пращаше Господ Саваот чрез Своя Дух през предишните пророци; затова ги и постигна големият гняв на Господа Саваота.

¹³ И както Аз виках, а те не чуваха, тъй и те викаха, пък Аз не чувах, казва Господ Саваот.

¹⁴ И Аз ги разпръснах по всички народи, които те не знаеха, и тая земя запустя подир тях, тъй че никой не ходеше по нея нито напред, нито назад, и те обърнаха в пустиня желаната страна.