Захария 4 - Библия синодално издание (1982 г.)

ГЛАВА 4.

¹ И върна се оня Ангел, който говори с мене, и ме разбуди, както разбуждат човека от сън.

² И ми рече той: какво виждаш? И отговорих: виждам, ето, светилник цял от злато и чашки за елей върху му, и седем кандилца на него, и по седем цеви на кандило, които са върху му;

³ и две маслини на него: едната отдясно на чашката, другата отляво.

⁴ И отговорих и рекох на Ангела, който говореше с мене: какво е това, господине мой?

⁵ И Ангелът, който говореше с мене, отговори и ми рече: не знаеш ли, какво е това? И рекох: не зная, господине мой.

⁶ Тогава той отговори и ми рече тъй: това е словото на Господа към Зоровавеля, което казва: не с воинство и не със сила, а с Моя Дух, казва Господ Саваот.

⁷ Коя си ти, планино голяма, пред Зоровавеля? ти си равнина, и ще изнесе той краеъгълния камък при шумни викове: „благодат, благодат върху него!“

⁸ И биде към мене слово Господне:

⁹ ръцете на Зоровавеля туриха основата на тоя Дом; неговите ръце ще го и свършат, и ще познаеш, че Господ Саваот ме е пратил при вас.

¹⁰ Защото кой може да смята тоя ден за маловажен, когато радостно гледат на строителния отвее в ръцете на Зоровавеля ония седем, – това са очите на Господа, – които обхващат с поглед цяла земя?

¹¹ Тогава отговорих и му рекох: що значат ония две маслини отдясно на светилника и отляво нему?

¹² И пак почнах да говоря и му рекох: що значат двата маслинени клона, които през две златни тръбички изливат от себе си злато?

¹³ И ми рече той: не знаеш ли, що е това? Отговорих: не зная, господине мой.

¹⁴ И рече той: това са двамата помазани с елей, които предстоят пред Господа на цялата земя.