Авакум 2 - Библия синодално издание (1982 г.)

ГЛАВА 2.

¹ Застанах на стражата си и, стоейки на кулата, наблюдавах, за да узная, какво Той ще ми каже, и какво да отговоря на жалбата против мене,

² Отговори ми Господ и рече: запиши видението и начертай ясно на скрижали, та, който чете, лесно да може да прочете,

³ защото видението се отнася още към определено време; то говори за свършека и няма да излъже; па и да се забави, чакай го, защото бездруго ще се сбъдне, няма да се отмени.

⁴ Ето, горделивата душа не ще се успокои, а праведният чрез вярата си ще бъде жив.

⁵ Горделив човек, като непрекипяло вино, не се успокоява; той разширява душата си като ад, и като смърт е ненаситен; събира при себе си всички народи и си заграбя всички племена.

⁶ Няма ли всички да произнасят за него притча и присмехулна песен: „горко ономува, който без мяра се обогатява не със свое, – задълго ли? – и се отрупва със залози!“

⁷ Не ще ли въстанат внезапно ония, които ще те мъчат, и не ще ли се вдигнат против тебе грабители, – и ти ще станеш тям за плячка?

⁸ Понеже си ограбил много народи, и тебе ще ограбят всички останали народи, задето си проливал човешка кръв, задето си разорил страната, града и всички живеещи в него.

⁹ Горко ономува, който ламти към неправедни печалби за дома си, та да устрои гнездото си нависоко и с това да се запази от ръката на злочестието!

¹⁰ Безславие си измислил ти за твоя дом, като си изтребвал много народи, и си съгрешил против душата си.

¹¹ Камъните от стените ще завикат, и дървените стеги ще им отговорят:

¹² „горко ономува, който зида град върху кръв и който гради крепост с неправда!“

¹³ Ето, не е ли от Господа Саваота това, дето народите се трудят за огъня, и племената се мъчат напразно?

¹⁴ Защото земята ще се изпълни с познаване славата Господня, както водите изпълнят морето.

¹⁵ Горко на тебе, който поднасяш на ближния си питие, смесено с твоя злоба, и го опиваш, за да видиш срамотите му!

¹⁶ Ти се пресити със срам вместо със слава; пий прочее и ти и показвай срамоти, – и към тебе ще се обърне чашата на десницата Господня и посрамата на твоята слава.

¹⁷ Защото твоето злодейство на Ливан ще падне върху тебе, задето си изтребвал уплашени животни, задето си проливал човешка кръв, задето си опустошавал страната, града и всички живеещи в него.

¹⁸ Каква полза от истукан, – направен от художник, – от тоя излят лъжеучител, макар ваятелят, правейки неми кумири, да се осланя на произведението си?

¹⁹ Горко ономува, който казва на дървото: стани! и на безсловесния камък: събуди се! Ще научи ли той на нещо? Ето, той е обкован със злато и сребро; но дишане в него няма.

²⁰ А Господ е в светия Свой храм: нека мълчи цяла земя пред Неговото лице!