Сирах 43 - Библия синодално издание (1982 г.)

ГЛАВА 43.

¹ К ой ще се насити да гледа величието на висотата, твърдта на чистотата, вида на небето в славно явление!

² Слънцето, кога се явява, възвестява за тях при изгрева: чудно създание, дело на Всевишния!

³ На пладне то изсушава земята, и пред неговия пек кой ще устои?

⁴ Разпалят горнила за топилни работи, но слънцето тройно по-силно нагорещява планините: дишайки огнен пламък и изпускайки бляскави лъчи, очи ослепява.

⁵ Велик е Господ, Който го е сътворил, и по Негова дума то бързо отминава пътя си.

⁶ И месечината служи на всички в свое време да посочва времената и да бъде белег на века:

⁷ по месечината определяме празника; светлината ѝ се намалява, след като достигне пълнотата си;

⁸ месецът се нарича по нейно име; тя чудно нараства в промяната си;

⁹ тя е глава на горните чинове: свети по твърдта небесна;

¹⁰ тя е хубост на небето, слава на звездите, бляскава украса в Господните висини!

¹¹ Според словото на Светия звездите стоят по чин и не се уморяват в своята стража.

¹² Погледни дъгата – и прослави нейния Сътворител: прекрасна е тя в своето сияние!

¹³ С величествения си кръг тя обгръща небето: прострели са я ръцете на Всевишния.

¹⁴ По Негова повеля снегът скоро се сипе, и бързо святкат мълниите на Неговия съд.

¹⁵ Отварят се съкровищници, и из тях излитат облаци като птици.

¹⁶ Със Своето могъщество Той укрепява облаците и се разбиват камъните на градушката;

¹⁷ от погледа Му треперят планините и по Негова воля вее южният вятър.

¹⁸ Гласът на гръма Му, северната буря и вихърът докарват в трепет земята.

¹⁹ Той сипе сняг подобно на ниско хвърчащи крилати и падането на снега е като налитащи скакалци;

²⁰ на хубавата му белина окото се учудва, и пред валежа му сърцето се изумява.

²¹ И като сол разсипва Той по земята скреж, който, като замръзне, става иглест.

²² Духне северният студен вятър, – и от водата става лед: той се разстила по цялото водно вместилище, и водата се облича като в броня.

²³ А южният вятър пояжда планините, и изгаря пустинята и като огън опаля тревата.

²⁴ Но за бързо изцеление над всичко служи мъглата; падащата роса прохлажда от пек.

²⁵ С повелята Си Господ укротява бездната и насажда в нея острови.

²⁶ Плаващите по море разказват за опасностите по него, а ние се чудим на онова, що слушаме с ушите си:

²⁷ защото там има необикновени и чудни дела, разнообразни всякакви животни, разни чудовища.

²⁸ Чрез Него всичко успешно достига своето назначение, и всичко се държи чрез Неговото слово.

²⁹ Много може да кажем, и все пак не ще Го постигнем, и краят на думите е: Той е всичко.

³⁰ Де ще вземем сила, за да Го прославим? защото Той е по-високо от всичките Си дела.

³¹ Страшен е Господ и твърде велик, и дивно е Неговото могъщество!

³² Прославяйки Господа, хвалете Го, колкото можете, но и след това Той ще бъде по-горе;

³³ и като Го величаете, прибавете сили; но не се трудете, защото не ще постигнете.

³⁴ Кой Го е видял, и кой ще обясни? Кой ще Го прослави, какъвто си е?

³⁵ Много има скрито, което е по-велико от това; защото ние виждаме малка част от делата Му.

³⁶ Всичко Господ е сътворил, и на благочестивите е дарувал мъдрост.