Сирах 40 - Библия синодално издание (1982 г.)

ГЛАВА 40.

¹ Много трудове са отредени за всеки човек, и тежко е игото на синовете Адамови, от деня на излизане из утробата на майка им до деня на връщане при майката на всички.

² Мисълта за очакваното и денят на смъртта произвеждат у тях размишления и страх в сърцето.

³ От седещия върху славен престол и до поваления на земята и в праха,

⁴ от носещия багреница и венец и до облечения в дрипи, –

⁵ всеки си има гняв и завист, смущение и безпокойство, и страх от смърт, омраза и разпра, и, кога почива на легло, нощният сън разстройва ума му.

⁶ Малко, току-речи съвсем няма той покой, и затова и насъне, както и денем, е нащрек:

⁷ бидейки смутен от сърдечните си мечти, както избягалият от бойното поле, във време на своята безопасност той се пробужда и не може да се начуди, че не е имало нищо страшно.

⁸ Това ако и да се случва с всяка плът, от човек до добитък, но у грешниците е седем пъти повече.

⁹ Смърт, убийство, свада, меч, беди, глад, съсипия и удари –

¹⁰ всичко това е за беззаконните; и потопът беше за тях.

¹¹ Всичко, що е от земя, връща се в земята, и що е от вода, връща се в морето.

¹² Всеки подкуп и несправедливост ще бъдат изтребени, и верността ще трае вовеки.

¹³ Имотите на неправедните като поток ще пресъхнат и като силен гръм при проливен дъжд ще изгърмят.

¹⁴ Който разтваря ръка, весел бива; а престъпниците – най-накрай ще загинат.

¹⁵ Потомците на нечестивци не ще умножат клоните, и нечистите корени са върху стръмна скала;

¹⁶ остриката при всяка вода и на речния бряг се покосява преди всяка друга трева.

¹⁷ Добротворството като рай е пълно с благословии, и милостинята пребъдва вовеки.

¹⁸ Животът на доволния от своята участ и на труженика е сладък; но превъзхожда двамината онзи, който намира съкровище.

¹⁹ Деца и съграждане град увековечават име, но по-горе от едното и другото се смята непорочната жена.

²⁰ Вино и музика веселят сърцето, но по-добро от едното и другото е любов към мъдростта.

²¹ Свирка и гусла правят приятно пението, но по-добро от тях е приятният език.

²² Очите ти копнеят за приятност и хубост, но по-добро от едното и другото е зеленината на посевите.

²³ Другар и приятел се срещат от време на време, но жена с мъжа си – всякога.

²⁴ Братя и покровители са за в скръбно време, но по-сигурно от едните и другите спасява милостинята.

²⁵ Злато и сребро утвърдяват стъпките, но по-надежден от едното и другото се признава добрият съвет.

²⁶ Богатство и сила възвишават сърцето, но по-високо от това е страхът Господен:

²⁷ в страха Господен недостиг няма, и няма нужда да се дири при него помощ;

²⁸ страхът Господен е като благословен рай и закриля човека повече от всяка слава.

²⁹ Синко, недей живя просешки живот: по-добре да умреш, нежели да просиш милостиня.

³⁰ Който се заглежда в чужда трапеза, нему животът не е живот: той унижава душата си с чужди ястия;

³¹ но разумен и благовъзпитан човек ще се предпази от това.

³² В устата на безсрамен просенето милостиня ще се покаже сладко, но в утробата му ще се разпали огън.