Сирах 30 - Библия синодално издание (1982 г.)

ГЛАВА 30.

¹ Който обича сина си, нека по-често го наказва, за да се утешава отпосле с него.

² Който поучава сина си, ще има помощ от него и между познайници ще се хвали с него.

³ Който учи сина си, възбужда завист у врага, а пред приятели ще се радва за него.

⁴ Умря баща му – и сякаш не е умирал, защото е оставил подире си подобен на себе си;

⁵ приживе той го е гледал и се е утешавал, и при смъртта си не се е натъжил;

⁶ за врагове той е оставил в него отмъстител, а за приятели – такъв, който въздава благодарност.

⁷ Който глези син, ще му превързва раните, и при всеки негов вик ще се вълнува сърцето му.

⁸ Необязден кон бива упорит, а син, оставен на волята си, става дързък.

⁹ Гали дете, и то ще те уплаши; играй с него, и то ще те натъжи.

¹⁰ Не се смей с него, за да не тъгуваш с него, и после да не скърцаш със зъби.

¹¹ Не му давай воля в младини и не гледай през пръсти на неразумието му.

¹² Навеждай врата му в младини и кърши ребрата му, докле е младо, за да не би, като стане упорито, да ти бъде непокорно.

¹³ Учи сина си и труди се над него, за да нямаш огорчения от неприличните му постъпки.

¹⁴ По-добре сиромах, здрав и крепък на сила, нежели богат с изнурено тяло:

¹⁵ здравето и благосъстоянието на тялото е по-скъпо от всяко злато, и яко тяло е по-добро от безбройно богатство;

¹⁶ няма богатство по-добро от телесно здраве, и няма радост по-висока от сърдечна радост;

¹⁷ по-добре смърт, нежели скръбен живот или постоянна болест.

¹⁸ Сладкиши, поднесени на затворени уста, е също каквото ястия, сложени на гроб.

¹⁹ Каква полза за идола от жертвите? Той нито яде, нито може да мирише;

²⁰ така гоненият от Господа,

²¹ като гледа с очи и като пъшка, прилича на скопец, който прегръща девица и въздиша.

²² Не се предавай на скръб с душата си и не се мъчи със своята мнителност;

²³ веселостта на сърцето е живот на човека, и радостта на мъжа е дългоденствие,

²⁴ обичай душата си и утешавай сърцето си и отмахвай от себе си скръбта,

²⁵ защото скръбта мнозина е убила, а полза от нея няма.

²⁶ Ревнивост и гняв съкращават дните, а грижа докарва преди време старост.

²⁷ Открито и добро сърце се грижи и за своето ядиво.