Първо Летописи 16 - Библия ревизирано издание

¹ Така внесоха Божия ковчег и го положиха сред шатъра, който Давид беше поставил за него; и принесоха всеизгаряния и мирни жертви пред Бога.

² Когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и мирните жертви, благослови народа в Господнето име.

³ И даде на всеки човек, мъж и жена, от Израил, на всеки по един хляб, по една мръвка месо и по един наниз сухо грозде.

⁴ И определи някои от левитите да служат пред Господния ковчег, да възпоменават, да благодарят и да хвалят Господа, Израилевия Бог:

⁵ първия, Асаф; втория, Захария; после Еиил, Семирамот, Ехиил, Мататия, Елиав, Ванайя, Овид-едом и Еиил с псалтири и арфи; Асаф с дрънкане на кимвали;

⁶ а свещениците Ванайя и Яазиил – с тръби, винаги пред ковчега на Божия завет.

Благодарствена песен на Давид

⁷ Тогава, в онзи ден, Давид за пръв път нареди славословенето на Господа чрез Асаф и братята му с тези думи:

⁸ Славословете Господа; призовавайте името Му; възвестявайте между народите делата Му.

⁹ Пейте Му и Го възпявайте с псалми; говорете за всичките Му чудни дела.

¹⁰ Хвалете се с Неговото свято име; нека се весели сърцето на онези, които търсят Господа.

¹¹ Търсете Господа и Неговата сила. Търсете лицето Му винаги.

¹² Помнете пречудните дела, които е извършил, знаменията Му и постановленията, излезли из устата Му.

¹³ Вие, потомство на Неговия слуга Израил, синове Яковови, избрани Негови.

¹⁴ Той е Господ, Бог наш; съдът Му е по целия свят.

¹⁵ Помнете винаги завета Му, словото, което заповяда на хиляда поколения,

¹⁶ завета, който сключи с Авраам, и клетвата Му към Исаак,

¹⁷ която и утвърди на Яков за наредба, на Израил за вечен завет,

¹⁸ като каза: На тебе ще дам Ханаанската земя за дял на наследството ви,

¹⁹ когато бяхте малцина на брой, малцина и пришълци в нея,

²⁰ и когато прехождаха от народ в народ и от едно царство в други народи.

²¹ Не остави никого да им навреди; ей, заради тях царе изобличи,

²² като каза: Да не се допирате до помазаните Ми и да не сторите зло на пророците Ми.

²³ Пейте на Господа, жители на целия свят; благовествайте от ден на ден спасението Му.

²⁴ Възвестете между народите славата Му, между всички племена – чудните Му дела.

²⁵ Защото Господ е велик и твърде достоен за хвала и за страхопочитание повече от всички богове.

²⁶ Защото всички богове на племената са суетни, а Господ създаде небесата.

²⁷ Слава и великолепие са пред Него, сила и радост на мястото Му.

²⁸ Отдайте на Господа вие, семейства на племената, отдайте на Господа слава и сила.

²⁹ Отдайте на Господа славата, дължима на името Му; донесете принос и влезте пред Него; поклонете се на Господа с великолепие свято.

³⁰ Треперете пред Него, жители на целия свят; защото вселената е утвърдена и не може да се поклати.

³¹ Да се веселят небесата и да се радва светът; и да казват между народите: Господ царува.

³² Да бучи морето и всичко, което е в него; нека се радват полетата и всичко, което е в тях.

³³ Тогава ще се радват пред Господа дърветата на дъбравата; защото иде да съди света.

³⁴ Славословете Господа, защото е благ, защото милостта Му е до века;

³⁵ и кажете: Спаси ни, Боже на спасението ни, събери ни и ни избави от народите, за да славословим святото Ти име и да тържествуваме в Твоята хвала.

³⁶ Благословен да бъде Господ, Бог Израилев, отвека и довека. И целият народ каза: Амин! И възхвалиха Господа.

³⁷ Тогава Давид остави там, пред ковчега на Господния завет, Асаф и братята му, за да служат постоянно пред ковчега, според както беше нужно за всеки ден;

³⁸ остави и Овид-едом и братята му, шестдесет и осем души; също и Овид-едом, Едутуновия син, и Оса за вратари;

³⁹ и свещеника Садок и братята му, свещениците, пред Господнята скиния на високото място, което беше в Гаваон,

⁴⁰ за да принасят всеизгаряне на Господа върху жертвеника за всеизгарянията винаги сутрин и вечер, точно според както е писано в закона, който Господ даде на Израил;

⁴¹ и с тях постави Еман, Едутун и другите, определени по име, които бяха избрани да славословят Господа, защото Неговата милост е до века;

⁴² и при тях, т. е. при Еман и Едутун, имаше тръби и кимвали за онези, които трябваше да свирят с висок глас, и инструменти за Божиите песни. А Едутуновите синове бяха вратари.

⁴³ И така, целият народ си отиде, всеки в къщата си; и Давид се върна да благослови дома си.