Псалми 22 - Библия ревизирано издание

Страдание и радост

(По слав. 21.)

¹ За първия певец, по „Кошутата на зората“. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, нито внимаваш в думите на охкането ми?

² Боже мой, викам денем, но не отговаряш, и нощем, но нямам отдих.

³ Но Ти си Святият, Който си възцарен между Израилевите хваления.

⁴ На Теб уповаваха бащите ни, уповаваха – и Ти ги избави.

⁵ Към Теб извикаха и бяха избавени; на Теб уповаваха и не се посрамиха.

⁶ А аз съм червей, а не човек, укоряван от хората и презиран от народа.

⁷ Всички, които ме гледат, ме ругаят, отварят устните си, кимват с глава и казват:

⁸ Той упова на Господа: нека го избави; нека го избави, понеже има благоволение към него.

⁹ Но Ти си, Който си ме извадил от утробата; Ти си ме научил да уповавам, когато бях на майчините си гърди,

¹⁰ на Тебе бях оставен от раждането си; от утробата на майка ми Ти си мой Бог.

¹¹ Да не се отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, понеже няма помощник.

¹² Много телета ме обиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха.

¹³ Отвориха срещу мен устата си – като лъв, който граби и реве.

¹⁴ Разлях се като вода и се разглобиха всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопява се сред вътрешностите ми.

¹⁵ Силата ми изсъхна като черепка и езикът ми прилепна за челюстите ми; и Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

¹⁶ Защото кучета ме обиколиха; тълпа от злодеи ме обкръжи; прободоха ръцете ми и краката ми.

¹⁷ Мога да преброя всичките си кости, хората се взират в мен и ме гледат.

¹⁸ Разделиха си дрехите ми и за облеклото ми хвърлиха жребий.

¹⁹ Но Ти, Господи, не се отдалечавай; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

²⁰ Избави от меч душата ми, живота ми – от силата на кучето.

²¹ Избави ме от устата на лъва и от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!

²² Ще възвестявам името Ти на братята си; сред събранието ще Те хваля.

²³ Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; цяло Яковово потомство, славете Го; и бойте се от Него, всички вие от Израилевото потомство.

²⁴ Защото не е презрял и не се е отвръщал от скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от него; а послуша, когато той извика към Него.

²⁵ От Теб е, че принасям хваление в голямото събрание; ще изпълня оброците си пред онези, които се боят от Него.

²⁶ Смирените ще ядат и ще се наситят; ще хвалят Господа онези, които Го търсят; сърцето ви нека живее вечно.

²⁷ Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа всички земни краища и ще се поклонят пред Тебе всички племена на народите;

²⁸ защото царството е на Господа и Той владее над народите.

²⁹ Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; и онзи, който не може да запази живота си,

³⁰ неговото потомство ще Му слугува; ще се приказва за Господа на бъдещото поколение.

³¹ Ще дойдат и ще известят правдата Му на хората, които ще се родят, като кажат, че Той е сторил това.