Йов 7 - Библия ревизирано издание

¹ Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?

² Както на слуга, който желае сянка, и както на наемник, който очаква заплатата си,

³ така на мене бяха дадени за притежание месеци на разочарование и нощи на печал ми бяха определени.

⁴ Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; и непрестанно се въртя насам-натам до зори.

⁵ Тялото ми е облечено с червеи и буци пръст; кожата ми се пука и тлее.

Молитва на Йов към Бога

⁶ Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача и чезнат без надежда.

⁷ Помни, че животът ми е дъх и че окото ми няма вече да се върне да види добро.

⁸ Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; твоите очи ще бъдат върху мен, а, ето, няма да ме има.

⁹ Както облакът се разпръсва и изчезва, така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак;

¹⁰ няма да се върне вече у дома си и мястото му няма да го познае вече.

¹¹ Затова аз няма да въздържа устата си; ще говоря в утеснението на духа си; ще плача в горестта на душата си.

¹² Море ли съм аз или морско чудовище, че слагаш над мене стража?

¹³ Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми,

¹⁴ тогава ме плашиш със сънища и ме ужасяваш с видения;

¹⁵ така че душата ми предпочита удушване и смърт, а не тези мои кости.

¹⁶ Дотегна ми; не искам да живея вечно; оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

¹⁷ Какво е човек, за да го възвеличаваш и да си наумяваш за него,

¹⁸ да го посещаваш всяка сутрин и да го изпитваш всяка минута?

¹⁹ Докога няма да отвърнеш погледа Си от мен и няма да ме оставиш нито колкото слюнката си да погълна?

²⁰ Ако съм съгрешил, какво причинявам с това на Теб, о Наблюдателю на хората? Защо Си ме поставил за Свой прицел, така че дотегнах на себе си?

²¹ И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; и сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.