Йов 4 - Библия ревизирано издание

Първа реч на Елифаз. Никой не страда невинен

¹ Тогава теманецът Елифаз каза:

² Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може да се въздържи да не говори?

³ Ето, ти си научил мнозина и немощни ръце си укрепил.

⁴ Твоите думи са привдигнали колебаещия се и отслабнали колене си укрепил.

⁵ А сега това те сполетя и ти е дотегнало; допира те и си се смутил.

⁶ В страха ти от Бога не е ли твоето упование и в правотата на пътищата ти – твоята надежда?

⁷ Спомни си, моля, кой някога е погинал невинен или къде са били изтребени правдивите.

⁸ Доколкото аз съм видял, онези, които орат беззаконие и сеят нечестие, това и жънат.

⁹ Изтребват се от дишането на Бога и от диханието на ноздрите Му погиват.

¹⁰ Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират и зъбите на младите лъвове се изкъртват.

¹¹ Лъвът загива от нямане лов и малките на лъвицата се разпръсват.

¹² Тайно достига до мен едно нещо и ухото ми долови един шепот от него;

¹³ сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън наляга хората,

¹⁴ обзеха ме ужас и трепет и разтърсиха всичките ми кости.

¹⁵ Тогава дух премина пред мене; космите на тялото ми настръхнаха;

¹⁶ той застана, но не можах да позная образа му; призрак се яви пред очите ми; в тишината чух този глас:

¹⁷ Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

¹⁸ Ето, Той не се доверява на слугите Си и в ангелите Си намира недостатък –

¹⁹ колко повече в онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта и които се смазват, като че ли са молци!

²⁰ Между сутринта и вечерта се събарят, без да усети някой, изгубват се завинаги.

²¹ Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират, и то без мъдрост.