Йов 32 - Библия ревизирано издание

РЕЧИ НА ЕЛИУ Въведение

¹ И така, тези трима човека престанаха да отговарят на Йов, защото беше праведен пред своите си очи.

² Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиил, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Йов, защото оправдаваше себе си вместо Бога;

³ също против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Йов, без да му намерят отговор.

⁴ А Елиу беше чакал да говори на Йов, защото другите бяха по-стари от него.

⁵ Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тези трима мъже, гневът му пламна.

Първа реч на Елиу. Негодуванието на Елиу

⁶ Тогава вузецът Елиу, син на Варахиил, отговори: Аз съм млад, а вие много стари; затова се посвених и не смеех да ви кажа моето мнение.

⁷ Аз казах: Дните нека говорят и многото години нека учат на мъдрост.

⁸ Но има дух в човека; вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.

⁹ Не че хората са велики, затова да са и мъдри, нито че са стари, затова да разбират правосъдието.

¹⁰ И така, казвам: Слушайте мене; нека кажа и аз мнението си.

¹¹ Ето, чаках, докато вие говорехте, слушах разсъжденията ви, когато търсехте какво да кажете;

¹² внимателно ви слушах и, ето, нито един от вас не убеди Йов, нито отговори на думите му;

¹³ за да не кажете: Ние намерихме мъдрост; Бог ще го свали, а не човек.

¹⁴ Понеже той не е отправил думите си против мене, то и аз няма да му отговоря според вашите речи.

¹⁵ Те се смайват, не отговарят вече, не намират нито дума да кажат.

¹⁶ А да чакам ли аз, понеже те не говорят, понеже стоят и не отговарят вече?

¹⁷ Нека отговоря и аз от моя страна, нека кажа и аз мнението си.

¹⁸ Защото съм пълен с думи; духът в мене дълбоко ме притиска.

¹⁹ Ето, коремът ми е като вино неотворено, близо е да се пръсне като нови мехове.

²⁰ Ще проговоря, за да ми стане по-леко; ще отворя устните си и ще отговоря.

²¹ Далеч от мен е да гледам на лице или да полаская човека.

²² Защото не зная да лаская; иначе Създателят ми би ме премахнал веднага.