Йов 31 - Библия ревизирано издание

Клетвата на Йов

¹ Сключих завет с очите си; и как бих погледнал към девица?

² Защото какъв дял се определя от Бога отгоре и какво наследство – от Всемогъщия свише?

³ Не е ли разорение за нечестивия и погибел за тези, които вършат беззаконие?

⁴ Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

⁵ Ако съм ходил с лъжата и кракът ми е бързал към измама

⁶ (но нека ме претеглят в прави везни, за да познае Бог непорочността ми),

⁷ ако се е отклонил кракът ми от пътя и сърцето ми е последвало очите ми, и ако се е залепило петно на ръцете ми,

⁸ то нека сея аз, а друг да яде, и нека бъдат изкоренени произведенията ми.

⁹ Ако се е прелъстило сърцето ми от жена и съм причаквал при вратата на съседа си,

¹⁰ то нека моята жена мели за друг и други да се навеждат над нея;

¹¹ защото това би било гнусно дело и беззаконие, което да се накаже от съдиите;

¹² понеже това е огън, който изгаря до погубване и би изкоренил всичките ми плодове.

¹³ Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, когато имаха спор с мене,

¹⁴ то какво бих сторил, когато се надигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато ме посети?

¹⁵ Онзи, Който е създал мене в утробата, не образува ли и него? И не Същият ли ни създаде в утробата?

¹⁶ Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, или съм направил да помрачнеят очите на вдовицата,

¹⁷ или съм изял сам залъка си, без да е яло сирачето от него

¹⁸ (напротив, от младостта ми то порасна при мене като при баща и от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата),

¹⁹ ако съм гледал някого да гине от нямане на дрехи или сиромах, че няма завивка,

²⁰ и не са ме благославяли чреслата му, като се е стоплял с вълната от овцете ми;

²¹ ако съм повдигнал ръка против сирачето, като виждах, че имам помощ в портата;

²² то да падне мишцата ми от рамото и ръката ми да се пречупи от лакътя;

²³ защото погибел от Бога беше ужас за мен и пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

²⁴ Ако съм възлагал надеждата си на злато или съм казал на чистото злато: Ти си мое упование;

²⁵ ако съм се веселил, защото богатството ми беше голямо и защото ръката ми беше намерила изобилие;

²⁶ ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, или луната, когато ходеше в светлината си,

²⁷ се е увлякло тайно сърцето ми и устата ми са целували ръката ми;

²⁸ и това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, защото бих се отрекъл от Вишния Бог.

²⁹ Ако съм злорадствал в загиването на мразещия ме или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло

³⁰ (даже не съм допуснал устата ми да съгреши, за да искам живота му с проклятие);

³¹ ако хората от шатъра ми не са казали: Кой може да покаже някого, който не е бил наситен от него с месо?

³² (чужденецът не нощуваше вън; отварях вратата си на пътника);

³³ ако съм прикривал престъпленията си, както Адам, като съм скривал беззаконието си в пазвата си,

³⁴ понеже се боях от голямото множество и презрението на семействата ме ужасяваше, така че млъквах и не излизах от вратата

³⁵ (О, да имаше някой да ме слуша – Ето, виж тук подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори! – И да имах акта, който противникът ми е написал!

³⁶ Ето, на рамо щях да го нося, за венец щях да го привържа на себе си!

³⁷ Щях да му дам отчет за стъпките си; като княз щях да се приближа към него.);

³⁸ ако нивата ми вика против мен и браздите ѝ плачат заедно;

³⁹ ако съм изял плода ѝ, без да платя, или съм изгасил живота на стопаните ѝ;

⁴⁰ тогава да израстат тръни вместо жито и вместо ечемик – плевели. Свършиха се думите на Йов.