Йов 30 - Библия ревизирано издание

Сегашното бедствено положение е незаслужено

¹ Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, чиито бащи не бих приел да сложа с кучетата на стадото си;

² защото в какво можеше да ме ползва силата на ръцете им – хора, чиято жизненост беше изчезнала?

³ От немотия и глад те бяха измършавели; гризеха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

⁴ между храстите късаха слез и корените на хвойна им бяха за храна.

⁵ Бяха изгонени измежду хората, които викаха след тях като след крадци.

⁶ Живееха в пукнатините на долините, в дупките на земята и на скалите.

⁷ Ревяха между храстите. събираха се под тръните;

⁸ безумни и безчестни, те бяха изгонени от земята.

⁹ А сега аз им станах песен, още съм им и за поговорка.

¹⁰ Гнусят се от мен, отдалечават се от мен и не се свенят да плюят в лицето ми.

¹¹ Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил, то и те се разюздаха пред мен.

¹² Отдясно въстават тези изроди, тласкат краката ми и приготвят против мене гибелните си намерения,

¹³ развалят пътя ми, увеличават нещастието ми, и то без да имат помощници.

¹⁴ Идват като през широк пролом; гибелно се нахвърлят върху мен.

¹⁵ Ужаси се обърнаха върху мене; като вятър гонят достолепието ми; и благополучието ми премина като облак.

¹⁶ И сега душата ми се излива в мене; скръбни дни ме постигнаха.

¹⁷ През нощта костите ми се пронизват в мен и жилите ми не си почиват.

¹⁸ Само с голямо усилие се променя дрехата ми; тя ме стяга, както яката на хитона ми.

¹⁹ Бог ме е хвърлил в калта; и аз съм заприличал на пръст и прах.

²⁰ Викам към Тебе, но не ми отговаряш; стоя – и Ти просто ме поглеждаш.

²¹ Обърнал си се да се показваш жесток към мене; с мощната Си ръка враждуваш срещу мен;

²² издигаш ме, понасяш ме по вятъра и ме стопяваш в бурята.

²³ Зная наистина, че ще ме докараш до смърт и до дома, който е определен за всички живи.

²⁴ Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка или да нададе вик в бедствието си?

²⁵ Не плаках ли аз за онзи, който беше отруден? И не се ли наскърби душата ми за сиромаха?

²⁶ Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; и когато чаках светлината, тогава дойде тъмнината.

²⁷ Червата ми кипят и не си почиват; скръбни дни ме постигнаха.

²⁸ Ходя почернял, но не от слънцето; ставам в събранието и викам за помощ.

²⁹ Станах брат на чакалите и другар на щраусите.

³⁰ Кожата ми почерня на мен и костите ми изгоряха от огън.

³¹ Затова арфата ми се измени в ридание и свирката ми – в глас на плачещи.