Йов 3 - Библия ревизирано издание

ДИАЛОЗИ МЕЖДУ ЙОВ И ТРИМАТА МУ ПРИЯТЕЛИ Монолог на Йов – голямата скръб на невинно страдащия

¹ След това Йов отвори устата си и прокле деня си.

² Йов проговори:

³ Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко.

⁴ Да бъде тъмнина онзи ден; Бог да не го зачита отгоре и да не изгрее на него светлина.

⁵ Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; облак да седи на него; всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен.

⁶ Тъмнина да обладае онази нощ; да не се брои между дните на годината, да не влезе в числото на месеците.

⁷ Ето, пуста да остане онази нощ; радостен глас да не дойде в нея.

⁸ Да я прокълнат онези, които кълнат дните, онези, които са изкусни да събудят левиатана.

⁹ Да изгаснат звездите на вечерта ѝ; да очаква светлина и да я няма, и да не види първите лъчи на зората;

¹⁰ защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри скръбта от очите ми.

¹¹ Защо не умрях при раждането и не издъхнах, щом излязох от утробата?

¹² Защо ме приеха коленете? Или защо гърдите, за да суча?

¹³ Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; тогава щях да съм в покой.

¹⁴ Заедно с царе и съветници на земята, които си градят пусти стълбове;

¹⁵ или с князе, които имаха злато, които напълниха къщите си със сребро;

¹⁶ или като скрито пометнато, нямаше да ме има, както младенци, които светлина не са видели.

¹⁷ Там нечестивите престават да смущават и там уморените се успокояват.

¹⁸ Заедно се успокояват и пленниците, не чуват гласа на насилника.

¹⁹ Там са малък и голям; и слугата е свободен от господаря си.

²⁰ Защо се дава светлина на злощастния и живот на огорчения в душата,

²¹ които копнеят за смъртта и я няма, ако и да копаят за нея повече, отколкото за скрити съкровища –

²² които много се радват и веселят, когато намерят гроба?

²³ Защо се дава светлина на човека, чийто път е скрит и който Бог е преградил?

²⁴ Защото вместо ядене идва ми въздишка; и стенанията ми се изливат като вода.

²⁵ Защото онова, от което се боях, ми се случи; и онова, от което треперех, се стовари върху мене.

²⁶ Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; но пак смущение ме нападна.