Йов 24 - Библия ревизирано издание

Силните не питат за Божията воля

¹ Защо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, онези, които Го познават, не виждат дните Му за съд?

² Едни преместват межди, грабят стада и ги пасат;

³ откарват осела на сирачетата; вземат в залог говедото на вдовицата;

⁴ изтласкват бедните от пътя; сиромасите на земята се крият заедно от тях.

⁵ Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, подраняват да търсят храна; пустинята им доставя храна за децата им.

⁶ Жънат фуража в нивата, за да го ядат, и берат лозата на неправедника;

⁷ цяла нощ лежат голи, без дрехи, и нямат завивка в студа;

⁸ измокрят се от планинските дъждове и прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

⁹ Други грабват сирачето от съседите и вземат залог от сиромаха.

¹⁰ Голи, тези ходят крадешком без дреха, и гладни носят сноповете;

¹¹ изстискват дървено масло в техните огради, тъпчат линовете им, а остават жадни.

¹² Умиращите охкат из града и душата на ранените вика; но пак Бог не гледа това безумие.

Слово срещу противниците на светлината

¹³ Други са от противниците на светлината; не знаят пътищата ѝ и не стоят в пътеките ѝ.

¹⁴ Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, а нощем е като крадец.

¹⁵ Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, като казва: Око няма да ме види; и променя лицето си.

¹⁶ В тъмнината пробиват къщи; те се затварят през деня, светлина не познават.

¹⁷ Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; понеже познават ужасите на мрачната сянка.

¹⁸ Бързо се отвличат по лицето на водата; делът им е проклет на земята; не се обръщат вече към пътя за лозята.

¹⁹ Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, така и преизподнята – грешните.

²⁰ Майчината утроба ще ги забрави; червеят ще има сладко ястие в тях; няма вече да си спомнят за тях; и неправдата ще се строши като дърво.

²¹ Поглъщат неплодната, която не ражда; и на вдовицата не правят добро.

²² Влачат и мощните със силата си; те стават и никой не е в безопасност през живота си.

²³ Бог им дава безопасност и те се успокояват с нея. Но очите Му са върху пътищата им.

²⁴ Въздигнаха се за малко и ето че ги няма! Снишават се; и както всички други, си отиват и се прекършват, както главите на класовете.

²⁵ И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец и ще превърне в нищо думите ми?