Изход 9 - Библия ревизирано издание

¹ Тогава Господ каза на Моисей: Влез при фараона и му кажи: Така казва Господ, Бог на евреите: Пусни народа Ми, за да Ми послужи.

² Защото, ако откажеш да ги пуснеш и ако още ги държиш,

³ ръката на Господа ще бъде върху добитъка ти, който е по полето, конете, ослите, камилите, говедата и овцете; и ще настане твърде тежък мор.

⁴ И Господ ще постави преграда между Израилевия и египетския добитък; от целия добитък на израилтяните нищо няма да умре.

⁵ И Господ определи срок, като каза: Утре Йехова ще стори това на земята.

⁶ На другия ден Господ стори това; целият египетски добитък измря, а от добитъка на израилтяните нищо не умря.

⁷ Фараонът прати да видят и, ето, от добитъка на израилтяните нищо не беше умряло. Но сърцето на фараона беше упорито и той не пусна народа.

⁸ Тогава Господ каза на Моисей и Аарон: Напълнете шепите си с пепел от пещ и нека Моисей я пръсне към небето пред фараон;

⁹ и пепелта ще стане прах по цялата Египетска земя и ще причини на хората и животните възпаление с гнойни циреи, по цялата Египетска земя.

¹⁰ И като взеха пепел от пещ и застанаха пред фараона, Моисей я пръсна към небето; и стана възпаление с гнойни циреи на хората и животните.

¹¹ А влъхвите не можаха да стоят пред Моисей поради възпалението, защото влъхвите и всички египтяни бяха получили възпаление.

¹² Но Господ закорави сърцето на фараона и той не ги послуша, според както Господ беше предсказал на Моисей.

¹³ След това Господ каза на Моисей: Стани утре рано, застани пред фараона и му кажи: Така казва Господ, Бог на евреите: Пусни народа Ми, за да Ми послужи.

¹⁴ Защото този път Аз изпращам всичките Си напасти върху тебе, върху служителите ти и върху народа ти, за да познаеш, че в целия свят няма подобен на Мене.

¹⁵ Понеже сега можех да вдигна ръката Си и да поразя теб и народа ти с мор, и щяхте досега да бъдете изтребени от земята.

¹⁶ Но Аз ви пожалих, за да покажа на тебе силата Си и да се прочуе Името Ми по целия свят.

¹⁷ Още ли се надигаш срещу народа Ми и не ги пускаш?

¹⁸ Ето, утре около това време ще изпратя много тежък град, небивал в Египет, откакто се е основал до днес.

¹⁹ И така, сега прати да приберат бързо добитъка ти и всичко, което имаш по полето; защото градушката ще падне върху всеки човек и всяко животно, което се окаже на полето и няма да се прибере вкъщи; и те ще измрат.

²⁰ И така, който от фараоновите служители се побоя от това, което Господ каза, прибра бързо вкъщи слугите и добитъка си;

²¹ а който не обърна внимание на казаното от Господа, остави слугите и добитъка си по полето.

²² Тогава Господ каза на Моисей: Протегни ръката си към небето, за да удари град по цялата Египетска земя, по хората, по животните и по всяка трева на полето по цялата Египетска земя.

²³ Моисей простря жезъла си към небето и Господ прати гръм и град, и огън се спускаше по земята; Господ изпрати градушка по Египетската земя.

²⁴ Така имаше град и огън, размесен с града – град много тежък, небивал в цялата Египетска земя, откакто е заживял там народ.

²⁵ В цялата Египетска земя градушката изби всичко, което имаше по полето – и човек, и животно; градът очука и цялата трева по полето и изпочупи всички дървета по полето.

²⁶ Само в Гесенската земя, където бяха израилтяните, не удари град.

²⁷ Тогава фараонът изпрати да повикат Моисей и Аарон и им каза: Този път сгреших; Господ е праведен, а аз и народът ми сме нечестиви.

²⁸ Помолете се на Господа, защото ми додея от тези ужасни гръмове и град; и аз ще ви пусна и няма вече да останете.

²⁹ А Моисей му каза: Щом изляза от града, ще протегна ръцете си към Господа и гръмовете ще престанат, и няма да има вече градушка, за да познаеш, че светът е Господен.

³⁰ Обаче зная, че ти и служителите ти още няма да се уплашите от Господа Бога.

³¹ (Ленът и ечемикът бяха съсипани, защото ечемикът беше на класове и ленът вързваше семе;

³² но пшеницата и бялото жито оцеляха, защото бяха късни.)

³³ И така, Моисей излезе от двореца на фараона извън града и протегна ръцете си към Господа; и гръмовете и градушката престанаха, и дъждът не се изливаше вече по земята.

³⁴ Но след като фараонът видя, че престанаха дъждът, градът и гръмотевиците, той пак съгреши и закорави сърцето си, той и служителите му.

³⁵ Сърцето на фараона се закорави и той не пусна израилтяните, както Господ беше говорил чрез Моисей.