Четвърто Царе 3 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Моав въстава

¹ А в осемнадесетата година на Юдовия цар Йосафат, Йорам, Ахавовият син, се възцари над Израил в Самария; и царува дванадесет години.

² Той върши зло пред Господа, но не както баща му и майка му, защото махна Вааловия кумир, който бе направил баща му.

³ Обаче беше привързан към греховете на Еровоам, Наватовия син, който вкара в грях Израил; не се отказа от тях.

⁴ А моавският цар Меша имаше стада и даваше като данък на Израилевия цар вълната от сто хиляди агнета и от сто хиляди овни.

⁵ Но когато умря Ахав, моавският цар въстана против Израилевия цар.

⁶ Затова цар Йорам излезе в онова време от Самария и събра цял Израил.

⁷ И отивайки, той прати до Юдовия цар Йосафат да кажат: Моавският цар въстана против мене; идваш ли с мене на бой против Моав? И той каза: Ще дойда; аз съм както си ти, моят народ – като твоя народ, моите коне – като твоите коне.

⁸ Попита още: По кой път да вървим? А той отговори: По пътя за Едомската пустиня.

⁹ И така, Израилевият цар и Юдовият цар, и Едомският цар отидоха и направиха седемдневна обиколка; но нямаше вода за войската и за животните, които бяха с тях.

¹⁰ Тогава рече Израилевият цар: Уви! Наистина Господ свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав!

¹¹ А Йосафат рече: Няма ли тук Господен пророк, за да се допитаме до Господа чрез него? И един от слугите на Израилевия цар в отговор рече: Тук е Елисей, Сафатовият син, който поливаше вода на Илиевите ръце.

¹² И Йосафат каза: Господнето слово е у него. И тъй, Израилевият цар и Йосафат, и едомският цар слязоха при него.

¹³ А Елисей рече на Израилевия цар: Какво има между мене и тебе? Иди при пророците на баща си и при пророците на майка си. А Израилевият цар му каза: Не; защото Господ свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав.

¹⁴ А рече Елисей: Заклевам се в живота на Господа на силите, Комуто служа, наистина, ако не почитах присъствието на Юдовия цар Йосафат, не бих погледнал на тебе, нито бих те видял;

¹⁵ но сега, доведете ми един свирач. И като свиреше свирачът, Господнята ръка дойде върху него.

¹⁶ И той рече: Така казва Господ: Направи цялата тази долина на трапове;

¹⁷ защото така казва Господ: Без да видите вятър и без да видите дъжд, пак тази долина ще се напълни с вода; и ще пиете вие, добитъкът ви и животните ви.

¹⁸ Но това е малко нещо пред очите на Господа; Той, при това, ще предаде и Моав в ръката ви;

¹⁹ и ще поразите всеки укрепен град и всеки отбран град, ще повалите всяко добро дърво, ще запушите всички водни извори и ще засипете с камъни всяка добра площ земя.

²⁰ И на сутринта, когато се принасяше приносът, ето, дойдоха води от едомския път и земята се напълни с вода.

²¹ А като чуха всички моавци, че царете са дошли да се бият с тях, събраха се всички, които можеха да препасват меч, млади и стари, и застанаха на границата.

²² И като станаха на сутринта и изгря слънцето върху водите, и моавците видяха водите отсреща червени като кръв, рекоха:

²³ Това е кръв; царете са се били помежду си и са се поразили едни други; а сега на плячката, Моаве!

²⁴ И когато дойдоха в Израилевия стан, израиляните станаха и поразиха моавците, тъй че побягнаха пред тях; и като поразяваха моавците, влязоха в земята им

²⁵ И събориха градовете, и на всяка добра площ земя хвърлиха всеки камъка си, та я засипаха, запушиха всички водни извори и отсякоха всяко добро дърво; само на Кир-Арасет оставиха камъните му, но мъжете, които носеха прашки го заобиколиха, та го поразиха.

²⁶ И моавският цар, когато видя, че сражението се засилва против него, взе седемстотин мечоносци, за да пробият път до едомския цар; но не можаха.

²⁷ Тогава той взе първородния си син, който щеше да се възцари вместо него, и го принесе всеизгаряне на стената. И надигна се голямо възмущение срещу Израил; и оттеглиха се от него, и се върнаха в земята си.