Четвърто Царе 17 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Осия – последният цар на Израил

¹ В дванадесетата година на Юдовия цар Ахаз в Самария над Израил се възцари Осия, синът на Ила, и царува девет години.

² Той върши зло пред Господа, обаче не както Израилевите царе, които бяха преди него.

³ Против него излезе асирийският цар Салманасар, на когото Осия стана васал и плащаше данък.

⁴ А след време асирийският цар откри, че Осия е изменник, защото той бе пратил вестители до египетския цар Сов и не беше дал данък на асирийския цар, както беше правил всяка година; затова асирийският цар го затвори и върза в тъмница.

⁵ И асирийският цар нахлу в цялата земя и като отиде към Самария, обсажда я три години.

⁶ В деветата година на Осия асирийският цар превзе Самария, отведе израиляните в плен в Асирия и ги засели в Ала и в Гозан, при река Авор, и в мидийските градове.

Израил е пленен заради греха

⁷ А това стана, защото израиляните бяха съгрешили на Господа, своя Бог, Който ги изведе от Египетската земя изпод ръката на египетския цар, Фараон, като бяха почитали други богове,

⁸ и бяха ходили според наредбите на народите, които Господ изпъди пред израиляните, и според наредбите, които Израилевите царе узакониха.

⁹ И израиляните бяха вършили скришно работи, които не бяха прави пред Господа, техния Бог, и бяха си строили високи места във всичките си градове – от наблюдателна кула до укрепен град.

¹⁰ Също бяха си издигнали кумири и ашери върху всеки висок хълм и под всяко зелено дърво;

¹¹ и по всички високи места бяха кадили тамян, както народите, които Господ бе изпъдил пред тях. Бяха вършили зли дела, с които разгневяваха Господа,

¹² и бяха служили на идолите, за които Господ им беше казал: Не вършете това.

¹³ Но пак чрез всички пророци и всички гледачи Господ беше предупреждавал Израил и Юда: Върнете се от злите си пътища и пазете Моите заповеди и Моите повеления според закона, който дадох на бащите ви и който ви пратих чрез слугите Си, пророците.

¹⁴ При все това те не бяха послушали, но бяха закоравили врата си, както врата на бащите им, които не повярваха в Господа, своя Бог.

¹⁵ Бяха отхвърляли постановленията Му и завета, който бе сключил с бащите им, и предупрежденията, с които ги бе предупреждавал. Бяха последвали суетните идоли и самите те бяха станали суетни, и бяха последвали околните народи, макар че Господ им беше заповядал да не правят като тях.

¹⁶ Оставиха всички заповеди на Господа, своя Бог, и си направиха две лети телета, направиха и ашери и се кланяха на цялото небесно множество, и служеха на Ваал.

¹⁷ Те превеждаха синовете си и дъщерите си през огъня, чародействаха и гадаеха, и продаваха себе си да вършат зло пред Господа, и Го разгневяваха.

¹⁸ Затова Господ се разгневи много против израиляните и ги отхвърли от лицето Си; остави само едно Юдово племе.

¹⁹ Но и Юда не беше опазил заповедите на Господа, своя Бог, а спазваше обичаите, които Израил беше узаконил.

²⁰ И така, Господ отхвърли целия Израилев род, унижи израиляните и ги предаваше в ръката на грабители, докато ги отхвърли от лицето Си.

²¹ Защото отцепи Израил от Давидовия дом; и те направиха Еровоам, Наватовия син, цар; и Еровоам откъсна израиляните да не следват Господа и ги подтикна да извършат голям грях.

²² И израиляните бяха ходили във всички грехове, които Еровоам извърши; не ги оставяха,

²³ докато Господ не отхвърли Израил от лицето Си, както беше говорил чрез всичките Си слуги, пророците. Така Израил беше отведен от своята земя в Асирия, където е и до днес.

Самария се заселва отново

²⁴ Тогава асирийският цар доведе люде от Вавилон, от Хута, от Ава, от Хамат и от Сефарваим и ги засели в самарийските градове вместо израиляните; и те завладяха Самария и се населиха в градовете ѝ.

²⁵ А в началото на заселването си там те не се бояха от Господа; затова Господ прати между тях лъвове, които разкъсаха някои от тях.

²⁶ По тази причина те говориха на асирийския цар, казвайки: Людете, които ти пресели и настани в самарийските градове, не знаят наредбите на местния Бог; затова Той прати лъвове сред тях и ето, разкъсват ги, понеже не знаят наредбите на местния Бог.

²⁷ Тогава асирийският цар заповяда: Заведете там един от свещениците, които пленихте оттам; и нека идат пак и се заселят там, и свещеникът нека ги научи на наредбите на местния Бог.

²⁸ И така, един от свещениците, които те бяха пленили от Самария, дойде и се засели във Ветил и ги поучаваше как да се боят от Господа.

²⁹ Обаче всеки народ постави свои богове в градовете, където живееха и ги сложи в капищата по високите места, които самаряните бяха построили.

³⁰ Вавилонските мъже поставиха Сокхот-Венот, а хутайските мъже поставиха Нергал, хаматските мъже поставиха Асима,

³¹ авците поставиха Ниваз и Тартак, а сефарваимците горяха децата си на огън в жертва за сефарваимските богове Адрамелех и Анамелех.

³² Така те се бояха от Господа, но си поставяха свещеници за високите места измежду своите си, които служеха за тях в капищата по високите места.

³³ Бояха се от Господа, но служеха и на своите си богове според обичая на народите, от които бяха излезли.

³⁴ И до днес упорито следват предишните си обичаи: не се боят от Господа и не постъпват според повеленията и наредбите, закона и заповедите, които Господ даде на потомците на Яков, когото нарече Израил,

³⁵ с които Господ бе сключил завет и им бе заповядал: Да не се боите от други богове, нито да им се кланяте, нито да им служите, нито да им принасяте жертви;

³⁶ но Господа, Който ви изведе от Египетската земя с голяма сила и с издигната мишца, от Него да се боите, на Него да се кланяте и на Него да принасяте жертви.

³⁷ И да внимавате да изпълнявате всякога повеленията, наредбите, закона и заповедите, които Той написа за вас; а от други богове да не се боите.

³⁸ И да не забравяте завета, който сключих с вас; и да не се боите от други богове.

³⁹ Но от Господа, вашия Бог, да се боите; и Той ще ви избави от ръката на всичките ви неприятели.

⁴⁰ Те обаче не послушаха, но постъпваха според предишните си обичаи.

⁴¹ И така, тези народи се бояха от Господа, но служеха и на своите идоли; а и чадата им, и внуците им постъпват до ден днешен, както постъпваха бащите им.