Трето Царе 13 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Божият човек от Юда

¹ И ето, един Божий човек дойде от Юда във Ветил чрез Господнето слово; а Еровоам стоеше при жертвеника, за да покади.

² И човекът извика против жертвеника чрез Господнето слово, казвайки: Жертвениче, жертвениче, така говори Господ: Ето, син ще се роди на Давидовия дом, на име Йосия, и ще заколи върху тебе жреците от високите места, които кадят върху тебе; и човешки кости ще се изгорят върху тебе.

³ И в същия ден той даде знамение, като рече: Ето знамението, което изговори Господ: Ето, жертвеникът ще се разцепи и пепелта, която е върху него, ще се разсипе.

⁴ А когато цар Еровоам чу думите, които Божият човек извика против жертвеника във Ветил, простря ръката си от жертвеника и рече: Хванете го. И ръката, която простря против него, изсъхна, така че не можа да я прибере назад.

⁵ Също и жертвеникът се разцепи и пепелта се разсипа от жертвеника според знамението, което Божият човек бе дал чрез Господнето слово.

⁶ Тогава царят, проговаряйки, каза на Божия човек: Изпроси, моля, благоволението на Господа, твоя Бог, и моли се за мене, за да ми се възстанови ръката. И тъй, Божият човек се помоли на Господа; и ръката на царя му се възстанови и стана както беше преди.

⁷ Тогава царят каза на Божия човек: Ела с мене у дома и обядвай, и ще ти дам подарък.

⁸ Но Божият човек каза на царя: Ако щеш ми дай половината от дома си, няма да вляза с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода на това място;

⁹ защото така ми бе заръчано чрез Господнето слово: Не яж хляб там, нито пий вода и не се връщай по пътя, по който си отишъл.

¹⁰ И така, той си тръгна по друг път и не се върна по пътя, по който бе дошъл във Ветил.

¹¹ А във Ветил живееше един стар пророк; и синовете му дойдоха и му разказа всички дела, които Божият човек бе сторил онзи ден във Ветил; разказаха още на баща си и думите, които бе говорил на царя.

¹² И баща им каза: По кой път си отиде? А синовете му бяха видели по кой път си бе отишъл Божият човек, който беше дошъл от Юда.

¹³ И той каза на синовете си: Пригответе ми осела. И те му приготвиха осела; а той, като го възседна,

¹⁴ отиде след Божия човек и го намери, седнал под един дъб; и го попита: Ти ли си Божият човек, дошъл от Юда? И рече: Аз съм.

¹⁵ Тогава му каза: Ела с мене у дома и яж хляб.

¹⁶ А той отговори: Не мога да се върна с тебе, нито да сляза у тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода с тебе на това място;

¹⁷ защото ми се каза чрез Господнето слово: Да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, нито, като се връщаш, да тръгнеш по пътя, по който си дошъл.

¹⁸ А той му каза: И аз съм пророк като тебе и ангел ми говори чрез Господнето слово, казвайки: Върни го със себе си у дома си, за да яде хляб и да пие вода. Обаче той го лъжеше.

¹⁹ И тъй, човекът се върна с него, та яде хляб в къщата му и пи вода.

²⁰ А като седяха на трапезата, Господнето слово дойде към пророка, който го беше върнал,

²¹ и той извика към Божия човек, който беше дошъл от Юда, и рече: Така говори Господ, понеже ти не послуша Господнето слово и не опази заповедта, която ти даде Господ, твоят Бог,

²² но се върна и яде хляб и пи вода на мястото, на което Той ти рече да не ядеш хляб, нито да пиеш вода, затова тялото ти няма да се положи в гроба на бащите ти.

²³ И след като човекът беше ял хляб и пил, старият пророк оседла осела на пророка, когото бе върнал.

²⁴ И като си отиде той, лъв го намери на пътя и го уби; и тялото му бе простряно на пътя, и оселът стоеше при него; също и лъвът стоеше при тялото.

²⁵ И ето, хора като минаваха, видяха тялото, простряно на пътя и лъва, стоящ при тялото; и като дойдоха, известиха това в града, където живееше старият пророк.

²⁶ А когато пророкът, който го беше върнал, чу, каза: Това е Божият човек, който не послуша Господнето слово; затова го предаде Господ на лъва, та го разкъса и го уби, според словото, което Господ му говори.

²⁷ Тогава каза на синовете си: Оседлайте ми осела. И те го оседлаха.

²⁸ И той отиде, намери тялото му простряно на пътя, и осела, и лъва, застанали до тялото; лъвът не бе изял тялото, нито бе разкъсал осела.

²⁹ И пророкът вдигна тялото на Божия човек, и го качи на осела и го отнесе. И старият пророк дойде в града си, за да го оплаче и да го погребе.

³⁰ И положи тялото му в своя гроб; и плакаха над него, казвайки: Уви, брате мой!

³¹ И като го погреба, говори на синовете си, казвайки: Когато умра, погребете и мене в гроба, където е погребан Божият човек; сложете костите ми при неговите кости;

³² защото непременно ще се изпълни това, което той извика чрез Господнето слово против жертвеника във Ветил и против всичките капища по високите места, които са в Самарийските градове.

³³ Но след това Еровоам не се върна от лошия си път, но пак правеше от всякакви племена жреци за високите места; който пожелаеше, той го посвещаваше, за да има жреци на високите места.

³⁴ И това нещо беше грях за Еровоамовия дом, грях достатъчен, за да бъде изтребен и погубен от лицето на земята.