Съдии 1 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Израил воюва срещу останалите ханаанци

¹ След смъртта на Исус израиляните се допитаха до Господа: Кой пръв ще тръгне да воюва за нас против ханаанците?

² И Господ каза: Юда ще тръгне, ето, предадох земята в ръката му.

³ Тогава Юда каза на брат си Симеон: Ела с нас в определената ни земя, за да воюваме против ханаанците; и аз ще дойда с тебе в твоята земя. И Симеон отиде с него.

⁴ И Юда тръгна, и Господ предаде ханаанците и ферезейците в ръката им, и от тях в Безек бяха повалени десет хиляди мъже.

⁵ И намериха Адони-Безек в Безек, воюваха против него и поразиха ханаанците и ферезейците.

⁶ А Адони-Безек побягна; но те го подгониха, хванаха го и отсякоха палците на ръцете му и на краката му.

⁷ И рече Адони-Безек: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и на краката са събирали трохи под трапезата ми; както съм правил аз, така ми въздаде Бог. И го закараха в Ерусалим, където и умря.

⁸ И юдеите воюваха против Ерусалим и като го завладяха, поразиха го с меч и предадоха града на огън.

⁹ След това юдеите се спуснаха да воюват против ханаанците, които живееха в хълмистата земя, в Южната земя и в низините.

¹⁰ Юдеите отидоха и против ханаанците, които живееха в Хеброн (а по-рано името на Хеброн беше Кириат-Арба), убиха Шешай, Ахиман и Талмай;

¹¹ и оттам отидоха против жителите на Девир (а по-рано името на Девир беше Кириат-Сефер).

¹² И рече Халев: Който порази Кириат-Сефер и го превземе, на него ще дам дъщеря си Ахса за жена.

¹³ И превзе го Готониил, син на Кенез, по-малкия брат на Халев; и той му даде дъщеря си Ахса за жена.

¹⁴ И като отиваше тя при Готониил, той я подучи да поиска от баща си нива; и тъй, като слезе от осела, Халев ѝ рече: Какво искаш?

¹⁵ А тя му каза: Дай ми благословение; понеже си ми дал южна земя, дай ми и водни извори. И Халев ѝ даде горните извори и долните извори.

¹⁶ И потомците на кенееца, Мойсеевия тъст, тръгнаха от Града на палмите заедно с юдеите за Юдовата пустиня, която е на юг от Арад; и отидоха, и се заселиха сред народа.

¹⁷ Тогава Юда тръгна с брат си Симеон и порази ханаанците, които живееха в Цефат; и обрекоха града на изтребление; затова градът се нарече Хорма.

¹⁸ Юда завладя и Газа с околностите ѝ, и Ашкелон с околностите му, и Екрон с околностите му.

¹⁹ И Господ беше с Юда. И той изгони жителите на хълмистата земя, но не можа да изгони жителите на долината, защото имаха железни колесници.

²⁰ И както беше казал Мойсей, дадоха Хеброн на Халев, и той изгони оттам тримата Енакови синове.

²¹ А вениаминците не изгониха евусейците, които населяваха Ерусалим; но евусейците живееха в Ерусалим заедно с вениаминците, както живеят и до днес.

²² Също и Йосифовият дом, и той тръгна против Ветил; и Господ беше с него.

²³ И Йосифовият дом прати да огледат Ветил (а по-рано името на града беше Луз).

²⁴ И съгледвачите видяха един човек, който излизаше от града, и му казаха: Покажи ни входа на града и ще ти окажем милост.

²⁵ И той им показа входа на града, и те поразиха града с меч, а човека оставиха да излезе с цялото си семейство.

²⁶ И човекът отиде в Хетската земя, където и съгради град, и го нарече Луз, каквото е името му и до днес.

²⁷ И Манасия не изгони жителите на Бет-Шан и селата му, нито на Таанах и селата му, нито жителите на Дор и селата му, нито жителите на Иблеам и селата му, нито жителите на Магедон и селата му; но ханаанците настояваха да живеят в онази земя.

²⁸ А Израил, когато стана силен, принуди ханаанците да му работят, без да ги изгони съвсем.

²⁹ И Ефрем не изгони ханаанците, които живееха в Гезер; но ханаанците живееха в Гезер между тях.

³⁰ И Завулон не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Наалол; ханаанците живееха между тях, но бяха подложени на принудителен труд.

³¹ Нито Асир изгони жителите на Акхо, нито жителите на Сидон, нито на Ахлав, нито на Ахзив, нито на Хелва, нито на Афек, нито на Рехов;

³² но асирците обитаваха между ханаанците, местните жители, защото не ги изгониха.

³³ И Нефталим не изгони жителите на Бет-Шемеш, нито жителите на Бет-Анат, но живееше между ханаанците, местните жители; обаче жителите на Бет-Шемеш и на Бет-Анат бяха подложени на принудителен труд.

³⁴ Аморейците принудиха данците да се оттеглят в хълмистата земя, защото не им позволяваха да слизат в долината;

³⁵ и аморейците настояваха да живеят в планината Херес, в Аялон и в Шаалбим. Но когато ръката на Йосифовия дом ги надви, те също бяха подложени на принудителен труд.

³⁶ А границата на аморейците беше от възвишението Акрабим, от скалата и нагоре.