Рут 3 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Рут и Вооз на гумното

¹ След това свекърва ѝ Но-емин ѝ каза: Дъще моя, да не потърся ли спокойствие за тебе, за да благоденстваш?

² И сега не е ли от нашия род Вооз, с чиито момичета беше ти? Ето, тази нощ той вее ечемика на гумното.

³ Умий се, намажи се, премени се и слез на гумното, но да не се покажеш на човека, докато не свърши яденето и пиенето си.

⁴ И като си ляга, забележи мястото, където ляга, и иди, та го отвий откъм нозете и легни; и той ще ти каже какво да направиш.

⁵ А тя ѝ рече: Всичко, което ми казваш, ще сторя.

⁶ И тъй, слезе на гумното, и стори всичко, каквото ѝ поръча свекърва ѝ.

⁷ А Вооз, като яде и пи, и сърцето му се развесели, отиде да си легне край купа ечемик; а тя дойде тихо, отви го откъм нозете и легна.

⁸ И около среднощ човекът се стресна и обърна; и ето, жена лежеше при нозете му.

⁹ И рече: Коя си ти? И тя отговори: Аз съм слугинята ти Рут; простри полата си над мене, защото си ми близък сродник.

¹⁰ А той каза: Благословена да си от Господа, дъще! Тази последна доброта, която показа, е по-голяма от предишната, като не отиде след млади, били те бедни или богати.

¹¹ И сега, дъще, не бой се; аз ще сторя за тебе всичко, каквото казваш, защото целият град на народа ми знае, че си добродетелна жена.

¹² И сега, вярно е, че аз съм близък сродник; има, обаче, друг сродник, по-близък от мене.

¹³ Остани тази нощ; а утре, ако иска той да изпълни към тебе длъжността на сродник, добре, нека я изпълни; но ако не иска да изпълни към тебе длъжността на сродник, тогава заклевам се в живота на Господа, аз ще изпълня тази длъжност към тебе. Лежи тук до зори.

¹⁴ И тя лежа при нозете му до сутринта и стана, преди човек да може да разпознава човека, защото той каза: Нека не се знае, че жена е идвала на гумното.

¹⁵ Каза още: Донеси покривалото, което е върху тебе, и го дръж. И тя, като го държеше, той премери шест мери ечемик и го натовари на нея; и тя си отиде в града.

¹⁶ И като дойде Рут при свекърва си, тя я попита: Какво стана, дъще моя? И тя ѝ разправи всичко, каквото ѝ бе сторил човекът.

¹⁷ Каза още: Даде ми тези шест мери ечемик, защото ми рече: Да не идеш празна при свекърва си.

¹⁸ А тя каза: Почакай, дъще моя, докато видиш как ще се свърши работата; защото човекът няма да се успокои, докато не свърши още днес тази работа.