Рут 1 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Ноемин и Рут

¹ В дните, когато съдиите съдеха, настана глад в земята. И един човек от Витлеем Юдов отиде да престои в Моавската земя – той и жена му, и двамата му сина.

² Името на човека беше Елимелех, а името на жена му – Ноемин, а имената на двамата му сина – Маалон и Хелеон; те бяха ефратци от Витлеем Юдов. И дойдоха в Моавската земя, и там останаха.

³ И Елимелех, мъжът на Ноемин, умря; и тя остана с двамата си сина.

⁴ И те си взеха жени моавки; името на едната беше Орфа, а името на другата – Рут; и живяха там около десет години.

⁵ Тогава умряха Маалон и Хелеон – и двамата, тъй че жената се лиши от двамата си сина и от мъжа си.

⁶ След това тя стана със снахите си да се върне от Моавската земя, защото бе чула в Моавската земя, че Господ посетил народа Си, като му дал хляб.

⁷ И тъй, тя излезе от мястото, където беше, и двете ѝ снахи с нея, и тръгнаха по пътя да се върнат в Юдовата земя.

⁸ Сетне Ноемин каза на двете си снахи: Идете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да постъпва с благост към вас, както вие постъпвахте към умрелите и към мене.

⁹ Господ да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на мъжа си. Тогава ги целуна; а те плакаха с висок глас.

¹⁰ И рекоха ѝ: Не, но с тебе ще се върнем при твоя народ.

¹¹ Но Ноемин каза: Върнете се, дъщери мои; защо да идвате с мене? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже?

¹² Върнете се, дъщери мои, идете си; защото остарях и не съм вече за мъж. Дори и да кажех: Имам надежда; дори и да се омъжех тази нощ, и да родях синове,

¹³ вие бихте ли ги чакали, докато пораснат? Бихте ли се въздържали заради тях да не се омъжите? Не, дъщери мои; върнете се, понеже много ми е мъчно за вас, защото Господнята ръка се е простряла против мене.

¹⁴ И те пак плакаха с висок глас, и Орфа целуна за сбогом свекърва си, а Рут не се отдели от нея.

¹⁵ Тогава рече Ноемин: Ето, етърва ти се върна при народа си и при боговете си; върни се и ти след етърва си.

¹⁶ А Рут каза: Не ме карай да те оставя и да се отделя от тебе; защото където идеш ти, и аз ще дойда, и където останеш, и аз ще остана; твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог – мой Бог;

¹⁷ където умреш ти, и аз ще умра, и там ще ме погребат; така да ми направи Господ, че и повече да прибави, ако друго освен смъртта, ме разлъчи от тебе.

¹⁸ И Ноемин, като видя, че тя настоява да иде с нея, престана да ѝ говори.

¹⁹ И тъй, двете вървяха, докато дойдоха във Витлеем. И когато стигнаха във Витлеем, целият град се раздвижи заради тях; и жените питаха: Това ли е Ноемин?

²⁰ А тя им каза: Не ме наричайте Ноемин; наричайте ме Мара; защото Всесилният ме много огорчи.

²¹ Пълна излязох, а Господ ме доведе празна. Защо ме наричате Ноемин, след като Господ се е произнесъл против мене; Всесилният ме е наскърбил?

²² Така се върна Ноемин и с нея снаха ѝ Рут, моавката, която дойде от Моавската земя. Те стигнаха във Витлеем в началото на ечемичната жетва.