Римляни 4 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Авраам е оправдан чрез вяра

¹ И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е придобил по плът?

² Защото, ако Авраам се е оправдал с дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.

³ Понеже, какво казва Писанието: „Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда.“

⁴ А на този, който върши дела, наградата му не се счита като благодеяние, а като дълг;

⁵ а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.

⁶ Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог вменява правда независимо от дела:

⁷ „Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити;

⁸ блажен онзи човек, на когото Господ няма да вмени грях“.

⁹ Впрочем, това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме: „На Авраам вярата се вмени за правда“,

¹⁰ то как му се вмени? Когато беше вече обрязан ли, или още необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан!

¹¹ И той прие обрязването като знак и печат на правдата чрез вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, макар и необрязани, за да се вмени правдата и на тях,

¹² и отец на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на онази вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато е бил необрязан.

¹³ Понеже обещанието към Авраам или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не се даде чрез закон, а чрез оправдаването посредством вяра.

¹⁴ Защото, ако са наследници тези, които се облягат на закона, то вярата е празна и обещанието осуетено;

¹⁵ понеже законът докарва не обещание, а гняв; но където няма закон, там няма и престъпление.

¹⁶ Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да е осигурено за всичкото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е отец на всички ни,

¹⁷ (както е писано: „Направих те отец на много народи“), пред Бога, на Когото повярва, Който съживява мъртвите; и извиква в действително съществуване онова, което не съществува.

¹⁸ Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: „Толкова ще бъде твоето потомство“.

¹⁹ Без да отслабне във вярата, той си даваше сметка, че тялото му е вече замъртвяло (понеже бе на около сто години), както бе замъртвяла и Сарината утроба,

²⁰ обаче относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, а се закрепи във вярата, и отдаде слава на Бога,

²¹ уверен, че това, което Бог е обещал, Той е силен да го изпълни.

²² Затова му се и вмени за правда.

²³ Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него,

²⁴ но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ,

²⁵ Който беше предаден за прегрешенията ни и беше възкресен за оправданието ни.