Римляни 14 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Слабият и силният

¹ Слабия във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията му.

² Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата, яде само зеленчук.

³ Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде, да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел.

⁴ Кой си ти, който съдиш чужд слуга? Пред своя си Господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го изправи.

⁵ Един човек уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.

⁶ Който пази деня, за Господа го пази [а който не пази деня, за Господа не го пази]; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.

⁷ Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си.

⁸ Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме: и тъй, живеем ли, умираме ли – Господни сме.

⁹ Защото Христос затова умря и оживя – да господства и над мъртвите, и над живите.

¹⁰ И тъй, ти защо съдиш брата си? А пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.

¹¹ Защото е писано: „Заклевам се в живота Си, казва Господ, че всяко коляно ще се преклони пред Мене, и всеки език ще славослови Бога“.

¹² И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.

¹³ Като е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре разсъдете за това – никой да не поставя на брата си спънка или съблазън.

¹⁴ Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; само за онзи, който счита нещо за нечисто, на него е нечисто.

¹⁵ Защото, ако брат ти се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не постъпваш по любов. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.

¹⁶ И тъй, да не се хули това, което вие считате за добро.

¹⁷ Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Святия Дух.

¹⁸ Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците.

¹⁹ И тъй, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание.

²⁰ Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но лошо е за човека с яденето си да причинява съблазън.

²¹ Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, чрез което се препъва брат ти [или се съблазнява, или изнемощява].

²² Убеждението, което имаш за тези неща, имай го в себе си пред Бога. Блажен онзи, който не осъжда себе си за това, което одобрява.

²³ Но онзи, който се съмнява, осъжда се, ако яде, защото не яде от убеждение; а всичко, което не става от убеждение, е грях.