Римляни 11 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Остатъкът от Израил

¹ И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своя народ? Да не бъде! Защото и аз съм израилянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе.

² Не е отхвърлил Бог народа Си, който е предузнал. Или не знаете какво казва Писанието за Илия – как вика към Бога против Израил, казвайки:

³ „Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти и аз останах сам; но и моя живот искат да отнемат“.

⁴ Но какво му казва Божественият отговор? „Оставил съм Си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваал“.

⁵ Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат.

⁶ Но ако е по благодат, не е вече по дела, иначе благодатта не е вече благодат [а ако е по дела, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело].

⁷ Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите закоравяха, даже до днес;

⁸ както е писано: „Бог им даде дух на безчувствие, очи – да не виждат, и уши – да не чуват“.

⁹ И Давид казва: „Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, съблазън и въздаяние;

¹⁰ Да се помрачат очите им, та да не виждат, и сгърби гърбът им завинаги“.

Отрязаните клони

¹¹ Тогава казвам: Спънаха ли се, та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение дойде спасение за езичниците, за да ги подбуди към ревност.

¹² А ако тяхното отклонение значи богатство за света, и тяхното отпадане – богатство за езичниците, колко повече – тяхното пълно възстановяване!

¹³ Защото на вас, които бяхте езичници, казвам, че доколкото съм апостол на езичниците, аз славя моята служба,

¹⁴ та дано по някакъв начин подбудя към ревност тези, които са моя плът, и да спася някои от тях.

¹⁵ Защото, ако тяхното отхвърляне значи помирение за света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите?

¹⁶ А ако първото от тестото е свято, то и цялото замесване е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са святи.

¹⁷ Но, ако някои клони са били отрязани и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в корена и в тлъстината на маслината,

¹⁸ не се хвали пред клоните; а ако се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът – тебе.

¹⁹ Но ще кажеш: Отрязаха се клоните, за да се присадя аз.

²⁰ Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствай, но бой се.

²¹ Защото, ако Бог не пощади естествените клони, и тебе няма да пощади.

²² Виж благостта и строгостта Божия; строгост към падналите, а Божествена благост към тебе, ако останеш в тази благост; иначе и ти ще бъдеш отсечен.

²³ Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади.

²⁴ Понеже, ако ти си бил отсечен от маслина, по естество дива, и, против естеството, си бил присаден на питомна маслина, то колко повече онези, които са естествени клони, ще се присадят на своята маслина!

Целият Израил ще бъде спасен

²⁵ Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тази тайна, че частично закоравяване сполетя Израил, само докато влезе пълното число на езичниците.

²⁶ И така целият Израил ще се спаси, както е писано: „Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестието от Яков;

²⁷ и ето завета от Мене към тях, когато отнема греховете им“.

²⁸ Колкото за благовестието, те са неприятели, което е за ваша полза, а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите.

²⁹ Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.

³⁰ Защото, както вие някога не се покорявахте на Бога, но сега чрез тяхното непокорство сте придобили милост,

³¹ също така и те сега не се покоряват, та чрез показаната към вас милост и те сега да придобият милост.

³² Защото Бог затвори всички в непокорство, та към всички да покаже милост.

Възхвала на Бога

³³ О, колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите закони и неизследими пътищата Му!

³⁴ Защото, „Кой е познал ума на Господа, или, кой Му е бил съветник?“

³⁵ Или: „Кой от по-напред Му е дал нещо, та Той да му се отплати?“

³⁶ Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него, на Него да бъде слава довека. Амин.