Първо Царе 4 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Филистимците пленяват ковчега на завета

¹ В това време Израил излезе на бой против филистимците и разположи стан близо при Евен-Езер, а филистимците разположиха стан в Афек.

² И филистимците се опълчиха против Израил, и когато започна битката, Израил бе разбит от филистимците, и около четири хиляди мъже бяха убити на полесражението.

³ А когато дойдоха людете в стана, Израилевите старейшини казаха: Защо ни порази Господ днес пред филистимците? Да донесем при себе си ковчега на Господния завет от Сило, че като дойде сред нас, да ни избави от ръката на неприятелите ни.

⁴ И така, пратиха людете в Сило, та донесоха оттам ковчега на завета на Господа на силите, Който обитава между херувимите; и двамата Илиеви синове – Офни и Финехас, бяха там с ковчега на Божия завет.

⁵ И като дойде ковчегът на Господния завет в стана, целият Израил възкликна с пълен глас, тъй че земята проехтя.

⁶ А филистимците, като чуха радостните възгласи, рекоха: Какво значат тези шумни възгласи в стана на евреите? И научиха, че Господният ковчег е дошъл в стана.

⁷ И уплашиха се филистимците, защото казваха: Бог е дошъл в стана. И рекоха: Горко ни! Защото такова нещо не е ставало досега.

⁸ Горко ни! Кой ще ни избави от ръката на тези мощни богове? Това са боговете, които поразиха египтяните с всякаква напаст в пустинята.

⁹ Укрепете се, филистимци, и бъдете мъжествени, за да не станете слуги на евреите, както те станаха на вас; бъдете мъжествени и се бийте с тях.

¹⁰ Тогава филистимците се биха; и Израил беше поразен, и всеки побягна в шатъра си; и поражението беше много голямо, защото паднаха тридесет хиляди пешаци от Израил.

¹¹ И Божият ковчег бе пленен; и двамата Илиеви синове – Офни и Финехас, бяха убити.

Смъртта на Илий

¹² Тогава един човек от вениаминците се завтече от мястото на битката и отиде в Сило, в същия ден, с раздрани дрехи и с пръст на главата си.

¹³ И като стигна там, ето, Илий седеше на стола си край пътя и пазеше, защото сърцето му трепереше за Божия ковчег. И когато дойде човекът в града, и съобщи веста, целият град нададе стон.

¹⁴ А Илий, като чу воплите, каза: Какво значат този шум и тази глъч? И човекът се втурна да извести на Илий.

¹⁵ А Илий беше тогава на деветдесет и осем години; и очите му бяха замъглени, та не можеше да вижда.

¹⁶ И човекът каза на Илий: Аз дойдох от сражението; днес избягах от битката. И рече Илий: Какво стана, сине мой?

¹⁷ И вестителят в отговор каза: Израил побягна пред филистимците, при това народът претърпя голямо поражение и двамата ти сина – Офни и Финехас, загинаха, а Божият ковчег е пленен.

¹⁸ Когато той спомена за Божия ковчег, Илий падна назад от стола край портата и вратът му се строши, и умря; защото беше стар и тежък човек. И той бе съдил Израил четиридесет години.

¹⁹ А снаха му, жената на Финехас, която беше непразна, готова да роди, щом чу известието, че Божият ковчег бил пленен, и че свекърът ѝ и мъжът ѝ са умрели, преви се и роди, защото болките ѝ дойдоха.

²⁰ И когато умираше, жените, които стояха около нея, ѝ рекоха: Не бой се, защото си родила син. Но тя не отговори, нито обърна внимание.

²¹ И нарече детето Ихавод, като казваше: Славата напусна Израил, (защото Божият ковчег бе пленен и защото свекърът ѝ и мъжът ѝ бяха умрели;)

²² И тя каза: Славата напусна Израил, защото Божият ковчег е пленен.