Първо Царе 3 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Господ призовава Самуил

¹ А в онези дни, когато детето Самуил служеше на Господа при Илий, слово от Господа беше рядкост и нямаше явно видение.

² И в онова време, когато Илий лежеше на мястото си, а очите му бяха започнали да отслабват и не можеше да вижда,

³ и Божият светилник още не беше изгаснал в Господния храм, където беше Божият ковчег, и където Самуил си беше легнал,

⁴ Господ повика Самуил и той рече: Ето ме.

⁵ И се завтече при Илий, и каза: Ето ме, защото ме повика. А той отговори: Не съм те викал; върви да си легнеш. И той отиде и си легна.

⁶ Но Господ извика втори път: Самуиле! И Самуил стана, отиде при Илий и рече: Ето ме, защото ме повика. А той отговори: Не съм те викал, чадо мое; върви да си легнеш.

⁷ Самуил не познаваше още Господа и слово от Господа още не му се беше откривало.

⁸ И Господ повика Самуил трети път. И той стана, отиде при Илий и рече: Ето ме, защото ме повика. Тогава Илий разбра, че Господ е повикал детето.

⁹ Затова Илий каза на Самуил: Иди си легни; и ако те повика, кажи: Говори, Господи, защото слугата Ти слуша. И тъй, Самуил отиде да си легне на мястото си.

¹⁰ И Господ дойде, застана и извика както по-напред: Самуиле! Самуиле! Тогава Самуил каза: Говори, защото слугата Ти слуша.

¹¹ Тогава Господ каза на Самуил: Ето, Аз ще извърша в Израил такова дело, че на всеки, който чуе за него, ще му писнат и двете уши.

¹² В онзи ден ще извърша против Илий всичко, което говорих за дома му; ще почна и ще свърша.

¹³ Защото му известих, че ще съдя дома му довека поради беззаконието, което той знае; понеже синовете му навлякоха проклятие на себе си, а той не ги възпря.

¹⁴ Затова се заклех пред Илиевия дом, че беззаконието на Илиевия дом няма да се очисти довека нито с жертва, нито с принос.

¹⁵ И Самуил лежа до сутринта; после отвори вратата на Господния дом. Но Самуил се боеше да каже видението на Илий.

¹⁶ А Илий повика Самуил: Самуиле, сине мой! А той рече: Ето ме.

¹⁷ И каза Илий: Какво слово ти говори Господ? Не го крий, моля, от мене. Така да ти направи Бог и повече да прибави, ако скриеш от мене нещо от всичко, което ти е говорил.

¹⁸ Тогава Самуил му каза всичко и не скри нищо от него. И рече Илий: Господ е; нека стори, каквото Му е угодно.

¹⁹ И Самуил растеше; и Господ беше с него, и не оставяше да падне на земята ни една от неговите думи.

²⁰ И цял Израил, от Дан до Вирсавее, позна, че Самуил беше потвърден за Господен пророк.

²¹ И Господ пак се явяваше в Сило; защото Господ се бе открил на Самуил в Сило чрез слово от Господа. И Самуиловите думи се разнасяха по целия Израил.