Първо Царе 26 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Давид отново опазва живота на Саул

¹ Тогава дойдоха зифийците при Саул в Гавая и рекоха: Не се ли крие Давид в хълма Ехела срещу Есимон?

² И тъй, Саул стана, слезе в Зифската пустиня с три хиляди отбрани израилски мъже и търсѝ Давид в Зифската пустиня.

³ И Саул разположи стана си на върха Ехела, който е срещу Есимон, край пътя. А Давид се намираше в пустинята; и като научи, че Саул идва след него в пустинята,

⁴ Давид прати съгледвачи и разбра, че Саул наистина е дошъл.

⁵ И Давид стана, дойде на мястото, където Саул беше разположил стана си, и съгледа мястото, където спяха Саул и Авенир, Нировият син, военачалникът му. Саул спеше в шатъра, а воините бяха разположени около него.

⁶ Тогава Давид проговори и рече на хета Ахимелех и на Ависей, Саруиния син, Йоавовия брат: Кой ще слезе с мене при Саул в стана? И каза Ависей: Аз ще сляза с тебе.

⁷ И тъй, Давид и Ависей дойдоха през нощта при войните; и ето, Саул лежеше заспал в шатрата и копието му беше забито в земята при главата му; а Авенир и войните спяха около него.

⁸ Тогава Ависей каза на Давид: Бог предаде днес врага ти в ръката ти; сега нека го прикова с копието о земята с един удар и няма да повторя.

⁹ А Давид каза на Ависей: Да не го погубиш, защото кой може да вдигне ръка против Господния помазаник и да бъде невинен?

¹⁰ Каза още Давид: Бъди уверен, както си уверен в живота на Господа, че Господ ще го порази; или денят му ще дойде и ще умре; или ще влезе в сражение и ще загине.

¹¹ Да не ми даде Господ да вдигна ръка против Господния помазаник! Но вземи сега, моля, копието, което е при главата му и съда с водата, и да си отидем.

¹² И тъй, Давид взе копието и съда с водата, които бяха при Сауловата глава, и си отидоха; никой не видя, никой не усети и никой не се събуди; защото всички спяха, понеже дълбок сън от Господа бе паднал на тях.

¹³ Тогава Давид мина насреща и застана на върха на хълма надалеч, а между тях имаше голямо разстояние,

¹⁴ и извика Давид към воините и Авенир, Нировия син: Не отговаряш ли, Авенире? И Авенир в отговор рече: Кой си ти, който викаш към царя?

¹⁵ И Давид каза на Авенир: Не си ли ти доблестен мъж? И кой е подобен на тебе в Израил? Защо тогава не пазиш господаря си, царя? Защото един от мъжете влезе да погуби господаря ти, царя.

¹⁶ Не е добро това, което стори ти; в името на живия Господ вие заслужавате смърт, понеже не опазихте господаря си, Господния помазаник. И сега вижте къде е копието на царя и съдът с водата, който беше при главата му.

¹⁷ А Саул позна Давидовия глас и рече: Твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Давид рече: Моят глас е, господарю мой, царю.

¹⁸ Рече още: Защо преследва господарят ми така слугата си? Какво съм сторил? Или какво зло има в ръката ми?

¹⁹ И сега, моля, нека чуе господарят ми, царят, думите на слугата си. Ако Господ те е подбудил против мене, нека приеме жертва; но ако това са синове човешки, нека бъдат проклети пред Господа, защото са ме пропъдили, така че днес нямам участие в даденото от Господа наследство, като ми казват: Иди служи на други богове.

²⁰ Сега нека не падне кръвта ми на земята пред лицето Господне; защото Израилевият цар е излязъл да търси една бълха, както когато гони някой яребица в планините.

²¹ Тогава рече Саул: Съгреших; върни се, сине мой, Давиде; защото няма вече да ти сторя зло, понеже животът ми е бил днес скъпоценен пред очите ти; ето, безумие сторих и направих голяма грешка.

²² А Давид в отговор рече: Ето копието на царя; нека дойде един от слугите да го вземе.

²³ А Господ да въздаде на всеки според правдата му и вярността му; защото Господ те предаде днес в ръката ми, но аз отказах да вдигна ръката си против Господния помазаник.

²⁴ Ето както твоят живот бе днес скъпоценен пред моите очи, така и моят живот нека бъде скъпоценен пред очите на Господа и той да ме избави от всички скърби.

²⁵ Тогава Саул каза на Давид: Да си благословен, сине мой, Давиде! Ти ще извършиш велики дела и без друго ще надделееш. И така, Давид пое по пътя си; а Саул се върна в къщи.