Първо Царе 17 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Давид и Голиат

¹ След това, като свикаха филистимците войските си за война, събраха се в Сокхот Юдин и разположиха стан в Ефес-Дамим, между Сокхот и Азека.

² А Саул и Израилевите мъже се събраха, и разположиха стан в долината Ила, и се приготвиха за бой против филистимците.

³ Филистимците застанаха на хълма от едната страна, а Израил застана на хълма от другата страна и долината беше помежду им.

⁴ И от филистимския стан излезе юнак на име Голиат, от Гет, шест лакътя и една педя висок.

⁵ Той имаше меден шлем на главата си и бе облечен с люспеста броня, тежината на която беше пет хиляди сикли мед,

⁶ с медни набедреници и меден щит между раменете му.

⁷ Дръжката на копието му беше като кросно на тъкач; и острието на копието му тежеше шестстотин сикли желязо; и щитоносецът му вървеше пред него.

⁸ И той застана, та извика към израилските редове: Защо излязохте да се приготвите за бой? Не съм ли аз филистимец, а вие Саулови слуги? Изберете си един мъж и нека слезе при мене.

⁹ Ако може да се бие с мене и да ме убие, тогава ние ще бъдем слуги на вас; но ако му надвия аз и го убия, тогава вие ще бъдете слуги на нас и ще ни се подчинявате.

¹⁰ Филистимецът рече още: Аз хвърлям презрение днес върху израилските редове; дайте ми мъж да се бием двама.

¹¹ А Саул и целият Израил, когато чуха тези думи на филистимеца, се смаяха и се уплашиха твърде много.

¹² А Давид беше син на онзи ефратец от Витлеем Юдов, който се именуваше Есей, и имаше осем сина; и в Сауловите дни този човек имаше старейшински чин между хората.

¹³ И тримата по-големи сина на Есей бяха тръгнали след Саул на война; и имената на тримата му сина, които отидоха на война, бяха – на първородния Елиав, на другия след него Авинадав и на третия Сама.

¹⁴ Давид беше най-малкият. Тримата по-големи последваха Саул,

¹⁵ а Давид се върна от Саул, за да пасе овцете на баща си във Витлеем.

¹⁶ И четиридесет дни филистимецът излизаше напред заран и вечер и се представяше.

¹⁷ В това време Есей каза на сина си Давид: Вземи сега за братята си една ефа пържено жито и тези десет хляба, и ги занеси бързо на братята си в стана;

¹⁸ а тези десет пити сирене занеси на хилядника им; и виж здрави ли са братята ти и ми донеси знак от тях.

¹⁹ Саул и те, и всички израиляни са в долината Ила, където се бият с филистимците.

²⁰ На сутринта Давид стана рано, остави овцете на пазач и взе нещата, та отиде, както Есей му бе заповядал; и дойде при оградата от коли, когато войската излизаше на бой с гръмогласен вик.

²¹ И Израил, и филистимците се опълчиха войска срещу войска.

²² А Давид остави товара си под грижата на товаропазача и като се завтече към войската, дойде и попита братята си за здравето им.

²³ И като се разговаряше с тях, ето, юнакът, филистимецът от Гет на име Голиат, излезе от филистимските редове и каза отново същите думи; и Давид го чу.

²⁴ А всички израиляни, като видяха този мъж, побягнаха от него и много се уплашиха.

²⁵ Израиляните казваха: Виждате ли този мъж, който излиза? Той излиза да хвърли презрение върху Израил; но който го убие, него царят ще надари с голямо богатство и ще му даде дъщеря си, и ще направи бащиния му дом свободен в Израил.

²⁶ И Давид каза на стоящите до него мъже: Какво ще направят на онзи, който порази тоя филистимец и премахне позора от Израил? Защото кой е тоя необрязан филистимец, че да хвърля презрение върху войските на живия Бог?

²⁷ И людете му отговориха: Така ще направят на мъжа, който би го поразил.

²⁸ А като чу Елиав, най-големият му брат, как говореше на мъжете, гневът на Елиав пламна против Давид и рече: Защо си слязъл тук? И на кого си оставил онези малко овце в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавщината на сърцето ти; ти си слязъл, за да видиш битката.

²⁹ И Давид каза: Какво съм сторил сега? Няма ли причина?

³⁰ И се обърна към другиго, и говори по същия начин; и мъжете пак му отговориха както по-рано.

³¹ И когато се разчуха думите, които Давид говореше, известиха ги на Саул; и той го повика при себе си.

³² И Давид каза на Саул: Да не отпада сърцето на никого заради този филистимец. Слугата ти ще иде и ще се бие с него.

³³ Но Саул каза на Давид: Ти не можеш да идеш против този филистимец и да се биеш с него, защото ти си момче, а той е воин още от младостта си.

³⁴ А Давид рече на Саул: Слугата ти пасеше овцете на баща си; и когато дойдеше лъв или мечка, и грабнеше агне от стадото,

³⁵ аз го подгонвах и го поразявах, и отървавах грабнатото от устата му. И когато се хвърлеше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го и го убивах.

³⁶ Слугата ти е убивал и лъв, и мечка, и този необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог.

³⁷ Рече още Давид: Господ, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, Той ще ме отърве и от ръката на този филистимец. И Саул каза на Давид: Иди и Господ да бъде с тебе.

³⁸ Тогава Саул облече Давид с дрехите си и сложи меден шлем на главата му, и облече го с броня.

³⁹ И Давид препаса неговия меч над доспехите му и се постара да повърви, защото не беше свикнал с тях. Тогава Давид каза на Саул: Не мога да ходя с тези доспехи, защото не съм навикнал. И така Давид ги съблече.

⁴⁰ И взе тоягата си в ръка, и като си избра пет гладки камъка от потока и ги сложи в пастирската си торбица, той се приближи към филистимеца с прашката си в ръка.

⁴¹ И филистимецът напредваше и се приближаваше към Давид; и щитоносецът вървеше пред него.

⁴² Когато филистимецът се огледа и видя Давид, презря го; защото беше още момче, рус и красив наглед.

⁴³ И филистимецът каза на Давид: Куче ли съм аз, че идеш против мене с тояга? И филистимецът прокле Давид с боговете си.

⁴⁴ Филистимецът каза още на Давид: Ела при мене и ще дам месата ти на небесните птици и на земните зверове.

⁴⁵ А Давид каза на филистимеца: Ти идеш против мене с меч, копие и щит; а аз ида против тебе в името на Господа на силите, Бога на Израилевите войски, върху които ти хвърли презрение.

⁴⁶ Днес Господ ще те предаде в ръката ми; и като те поразя, ще ти отнема главата и днес ще предам труповете на филистимската войска на небесните птици и на земните зверове, за да познае цял свят, че има Бог в Израил

⁴⁷ и да познаят всички тук събрани, че Господ не избавя с меч и копие; защото боят е на Господа и Той ще ви предаде в нашата ръка.

⁴⁸ И като стана филистимецът, тръгна и се приближи да посрещне Давид, Давид побърза и се завтече към редовете да посрещне филистимеца.

⁴⁹ И Давид пъхна ръката си в торбичката си, взе от там камък и като го хвърли с прашката, удари филистимеца в челото, така че камъкът се заби в челото му; и той падна по лице на земята.

⁵⁰ Така с прашка и камък Давид надви филистимеца; удари филистимеца и го уби. Но нямаше меч в ръката на Давид;

⁵¹ затова Давид се завтече, застана над филистимеца, хвана меча му и го изтръгна от ножницата му, и като го уби, отсече главата му с него. А филистимците, като видяха, че юнакът им умря, побягнаха.

⁵² Тогава Израилевите и Юдовите мъже станаха, извикаха и подгониха филистимците до прохода на Гая и до портите на Акарон. И ранените филистимци падаха из пътя за Саараим до Гет и до Акарон.

⁵³ А израиляните, като се върнаха от преследването на филистимците, разграбиха стана им.

⁵⁴ И Давид взе главата на филистимеца, та я занесе в Ерусалим, а оръжията му сложи в шатъра си.

⁵⁵ А Саул, когато видя Давид, че излиза против филистимеца, каза на военачалника Авенир: Авенире, чий син е този момък? А Авенир рече: Заклевам се в живота на душата ти, царю, не зная.

⁵⁶ И царят каза: Попитай чий син е този момък.

⁵⁷ И като се върна Давид от поражението на филистимеца, Авенир го взе и го доведе пред Саул; и главата на филистимеца беше в ръката му.

⁵⁸ И Саул рече: Чий си син, младежо? А Давид отговори: Аз съм син на слугата ти, витлеемеца Есей.