Първо Летописи 29 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Дарове за изграждане на храма

¹ Тогава цар Давид каза на цялото събрание: Синът ми Соломон, когото сам Бог избра, е още млад и нежен, а работата е голяма; защото този палат не е за човек, а за Господа Бога.

² И така, аз приготвих с всичката си сила за дома на моя Бог златото за златните вещи, среброто за сребърните вещи, медта за медните вещи, желязото за железните вещи и дървения материал за дървените вещи, също ониксови камъни за обковите, камъни – лъскави и разноцветни, и всякакви скъпоценни камъни, и голямо количество мрамори.

³ При това, понеже сърцето ми е привързано към дома на моя Бог, освен всичко, което съм приготвил за святия дом, давам за дома на моя Бог личното си съкровище от злато и сребро,

⁴ а именно: три хиляди таланта злато, Офирско злато, и седем хиляди таланта пречистено сребро, с което да облекат стените на обиталищата –

⁵ златото за златните вещи и среброто за сребърните вещи, и за всякаква работа, която ще се изработи с ръцете на художниците. И така, кой ще направи днес доброволен принос на Господа?

⁶ Тогава началниците на домовете, главатарите на Израилевите племена, на хилядниците, стотниците и надзирателите на царските работи принесоха дарове с охота.

⁷ Те дадоха за работата на Божия дом пет хиляди таланта и десет хиляди драхми злато, десет хиляди таланта сребро, осемнадесет хиляди таланта мед и сто хиляди таланта желязо.

⁸ И у които се намериха скъпоценни камъни, и тях дадоха на съкровищницата на Господния дом чрез ръката на гиршомеца Ехиил.

⁹ И народът ликуваше заради охотния отклик на своите водачи, понеже с цяло сърце принасяха доброволно на Господа; също и цар Давид се зарадва твърде много.

Молитвата на Давид

¹⁰ Затова Давид благослови Господа пред цялото събрание; и Давид каза: Благословен си, Господи, отвека и довека, Бог на нашия баща Израил.

¹¹ Твое, Господи, е величието и силата, и великолепието, и сиянието, и славата; защото всичко, което е на небето и на земята е Твое; Твое е царството, Господи, и Ти си нависоко като глава над всичко.

¹² Богатствата и славата са от Тебе, и Ти владееш над всичко; в Твоята ръка е могъществото и силата и в Твоята ръка е да възвеличаваш и да укрепяваш всички.

¹³ Сега, Боже наш, ние ти благодарим и хвалим Твоето славно име.

¹⁴ Но кой съм аз и кой е моят народ, че да можем да принесем доброволно принос като този? Защото всичко е от Тебе и от Твоето даваме на Тебе.

¹⁵ Защото сме чужденци пред Тебе и пришълци, както всичките ни бащи; дните ни на земята са като сянка и трайност няма.

¹⁶ Господи, Боже наш, цялото това изобилие, което сме приготвили, за да Ти построим дом за Твоето свято име, иде от Твоята ръка и всичко е Твое.

¹⁷ И зная, Боже мой, че Ти изпитваш сърцето и че благоволението Ти е в правдата. С правотата на сърцето си аз принесох доброволно всичко това; и сега с радост видях, че и Твоят народ, който присъства тук, принася на Тебе доброволно.

¹⁸ Господи, Боже на бащите ни Авраам, Исаак и Израил, опази това желание в сърцата на Своите люде завинаги и наклони сърцата им към Себе Си;

¹⁹ и дай на сина ми Соломон предано сърце, за да пази заповедите Ти, изявленията Ти и постановленията Ти, и да върши всичко това, и да построи палата, за който направих приготовление.

²⁰ Тогава Давид каза на цялото събрание: Благословете сега Господа, вашия Бог. И тъй, цялото събрание благослови Господа, Бога на бащите си, и като се наведоха, поклониха се на Господа и на царя.

Соломон става цар

²¹ И на следния ден принесоха жертви на Господа, като принесоха във всеизгаряния на Господа хиляда телета, хиляда овни и хиляда агнета с възлиянията им, също и голямо количество жертви за цял Израил;

²² и същия ден ядоха и пиха пред Господа с голяма радост. И втори път прогласиха Давидовия син Соломон за цар, и помазаха го пред Господа за управител, а Садок за свещеник.

²³ Тогава Соломон седна на Господния престол като цар, вместо баща си Давид, и благоуспяваше; и целият Израил му се покори.

²⁴ Също и всички първенци, и силни мъже, още и всички цар Давидови синове се покориха на цар Соломон.

²⁵ И Господ възвеличи Соломон твърде много пред целия Израил, и му даде такова царско величие, каквото никой цар не бе имал преди него в Израил.

Смъртта на Давид

²⁶ Така Давид, Есеевият син, царува над целия Израил.

²⁷ И времето, през което царува над Израил, бе четиридесет години: седем години царува в Хеброн и тридесет и три – в Ерусалим.

²⁸ И умря в честита старост, сит от дни, богатство и слава; и вместо него се възцари синът му Соломон.

²⁹ А делата на цар Давид, първите и последните, ето, написани са в книгата на ясновидеца Самуил и в книгата на пророка Натан, и в книгата на ясновидеца Гад

³⁰ с всички събития на царуването му и с могъществото му, и с времената, които преминаха над него, над Израил, и над всички царства на околните страни.