Първо Летописи 21 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Давид преброява воините си

¹ Но Сатана се повдигна против Израил, и подбуди Давид да преброи Израил.

² И тъй, Давид каза на Йоав и на първенците на воините: Идете, пребройте Израил от Вирсавее до Дан и ми доложете, за да науча броя им.

³ А Йоав рече: Господ дано умножи народа Си стократно повече, отколкото е! Но, господарю мой, царю, те всички не са ли слуги на господаря ми? Защо господарят ми желае това? Защо да навлича вина на Израил?

⁴ Обаче царската дума надделя над Йоав. И тъй, Йоав тръгна и като мина през цял Израил, се върна в Ерусалим.

⁵ И Йоав доложи на Давид броя на преброените мъже. И целият Израил беше един милион и сто хиляди мъже, които можеха да теглят меч; а Юда – четиристотин и седемдесет хиляди мъже, които можеха да теглят меч.

⁶ А между тях той не брои левитите и вениаминците; защото царската дума беше омразна за Йоав.

⁷ Но това нещо се видя зло пред Бога; затова Той порази Израил.

⁸ Тогава Давид каза на Бога: Съгреших тежко, като извърших това нещо; но сега отмахни беззаконието на слугата си, защото постъпих много безразсъдно.

⁹ И Господ говори на Давидовия гледач Гад, казвайки:

¹⁰ Иди, кажи на Давид: Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да го извърша над тебе.

¹¹ И тъй, дойде Гад при Давид и му рече: Така казва Господ:

¹² Избери си или тригодишен глад, или три месеца да гинеш пред враговете си, като те стига мечът им, или три дни меч Господен, тоест дни на мор по земята, като погубва ангелът Господен по всичките Израилеви предели. Сега виж какъв отговор да върна на Онзи, Който ме прати.

¹³ И Давид каза на Гад: Намирам се много на тясно; нека обаче да падна в ръката на Господа, защото Неговата милост е твърде голяма; но в ръката на човек да не попадна.

¹⁴ И тъй, Господ прати мор върху Израил; и паднаха мъртви седемдесет хиляди мъже от Израил.

¹⁵ И Бог прати ангела на смъртта в Ерусалим, за да го погуби; но, като щеше да го погубва, Господ погледна и се разкая за злото, и каза на ангела, който погубваше народа: Стига вече; оттегли ръката си. И ангелът Господен стоеше при гумното на евусеца Орна.

¹⁶ И Давид, като вдигна очи, видя, че ангелът Господен стои между земята и небето с гол меч в ръката си, прострян над Ерусалим; тогава Давид и старейшините, облечени във вретища, паднаха по лице.

¹⁷ И Давид каза на Бога: Не аз ли заповядах да преброят мъжете? Наистина аз съм, който съгреших и извърших голямо зло; но тези овце какво са сторили? Над мене, Господи Боже, нека бъде ръката Ти и над моя бащин дом, а не над Твоя народ, за да го погуби.

¹⁸ Тогава ангелът Господен заповяда на Гад да каже на Давид да отиде да издигне олтар на Господа на гумното на евусеца Орна.

¹⁹ И така, Давид отиде според словото, което Гад говори в Господнето име.

²⁰ И като се обърна Орна и видя ангела, четиримата му синове, които бяха с него, се скриха (а Орна вършееше жито.)

²¹ И като идеше Давид към Орна, Орна погледна и го видя; и излезе от гумното, та се поклони на Давид с лице до земята.

²² Тогава Давид каза на Орна: Дай ми мястото, където е това гумно, за да издигна на него олтар на Господа, та да престане морът сред народа, дай ми го за пълна цена.

²³ А Орна каза на Давид: Вземи го и нека направи господарят ми, царят, каквото му се вижда за добре; ето, давам воловете за всеизгаряне, диканите за дърва и житото за принос; всичко давам.

²⁴ А цар Давид каза на Орна: Не; но непременно ще го купя на пълна цена; защото не искам да взема за жертва на Господа това, което е твое, нито ще принеса всеизгаряне, без да платя.

²⁵ И така, Давид даде на Орна за мястото шестотин сикли злато по теглилка.

²⁶ И там Давид издигна олтар на Господа, и принесе всеизгаряния и примирителни приноси, и призова Господа; и Той му отговори от небето с огън паднал върху олтара за всеизгарянето.

²⁷ Тогава Господ заповяда на ангела и той върна меча си в ножницата му.

²⁸ В онова време, когато Давид видя, че Господ го послуша на гумното на евусеца Орна, той принесе жертви там.

²⁹ Защото в онова време Господнята скиния, която Мойсей направи в пустинята, и олтарът за всеизгарянето бяха на високото място в Гаваон.

³⁰ Но Давид не можеше да иде пред скинията да се допита до Бога, понеже се боеше от меча на ангела Господен.