Първо Коринтяни 7 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Брак и семейство

¹ А относно това, което ми писахте: Добре е човек да не се докосва до жена.

² Но за да се избягват блудствата, всекимъж нека има своя си жена, и всяка жена нека има свой мъж.

³ Мъжът нека има с жената дължимото към нея сношение; подобно и жената с мъжа.

⁴ Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената.

⁵ Не се лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би Сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате.

⁶ Но това казвам като позволение, а не като заповед.

⁷ Обаче бих желал всичките човеци да бъдат какъвто съм аз. Но всеки има своя особен дар от Бога, един – така, а друг – инак.

⁸ А на неженените и вдовиците казвам: Добре е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз.

⁹ Но ако не могат да се въздържат, нека се женят: защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват.

¹⁰ А на женените заръчвам, и то не аз, а Господ: Жена да не оставя мъжа си;

¹¹ (но ако го остави, нека остане неженена, или нека се помири с мъжа си;) и мъж да не напуска жена си.

¹² А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена и тя е съгласна да живее с него, нека не я напуска.

¹³ И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, нека не напуска мъжа си.

¹⁴ Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж; инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са святи.

¹⁵ Но ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са поробени от брачния закон. Бог обаче ни е призовал към мир.

¹⁶ Защото, откъде знаеш, жено, дали не ще спасиш мъжа си? Или откъде знаеш, мъжо, дали не ще спасиш жена си?

¹⁷ Само нека всеки постъпва така, както Господ му е отделил сила, и всеки, както Бог го е призовал; и така заръчвам по всичките църкви.

¹⁸ Обрязан ли е бил призван някой във вярата, да не крие обрязването. Необрязан ли е бил някой призван, да не се обрязва.

¹⁹ Обрязването е нищо и необрязването е нищо, но важното е пазенето на Божиите заповеди.

²⁰ Всеки нека си остава в това звание, в което е бил призван във вярата.

²¹ В положение на роб ли си бил призван? Да не те е грижа (но ако можеш и свободен да станеш, по-добре използвай случая);

²² защото, който е бил призван в Господа като роб, е свободен човек на Господа; така и който е бил призван като свободен човек, е роб на Христа.

²³ С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци.

²⁴ Братя, всеки в каквото е бил призван във вярата, в него нека си остане с Бога.

²⁵ Относно девиците нямам заповед от Господа; но давам мнение като един, който е получил милост от Господа да бъде верен.

²⁶ И тъй, поради настоящата неволя, ето какво мисля за доброто, именно, че е добре за човека така да остане, както си е.

²⁷ Вързан ли си с жена, не търси развързване. Отвързан ли си от жена, не търси жена.

²⁸ Но ако се и ожениш, не съгрешаваш; и девица, ако се омъжи, не съгрешава: но такива ще имат житейски скърби, а аз бих ви пожалил.

²⁹ Това само казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тези, които имат жени, нека бъдат като че нямат;

³⁰ и които плачат, като че не плачат; които се радват, като че не се радват; които купуват, като че нищо не притежават;

³¹ и които си служат със света, като че не са му предани; защото сегашното състояние на този свят е преходно.

³² А аз желая вие да бъдете безгрижни. Нежененият се грижи за това, което е Господне, как да угажда на Господа;

³³ а жененият се грижи за това, което е светско, как да угажда на жена си.

³⁴ Тъй също и между жена и девица има разлика. Неомъжената се грижи за това, което е Господне, за да бъде свята и в тяло, и в дух; а омъжената се грижи за това, което е светско, как да угажда на мъжа си.

³⁵ И това казвам за ваша собствена полза, не да ви държа с оглавник, а заради благоприличието и за да служите на Господа без отвличане на ума.

³⁶ Пак, ако някой мисли, че постъпва неприлично към девицата, за която е сгоден, и ако ѝ е минала цветущата възраст, и той чувствува, че трябва да се ожени, нека прави каквото иска. Не съгрешава. Нека се женят.

³⁷ Но който стои твърдо в сърцето си и не изпитва нужда, но има власт над своята воля, и е решил в сърцето си да не се жени за девицата, ще направи добре.

³⁸ Така че който се ожени за девицата, добре прави; а който не се ожени за нея, ще направи по-добре.

³⁹ Жената е вързана, докогато е жив мъжът ѝ; но ако мъжът почине, свободна е да се омъжи, за когото иска, само да е в Господа.

⁴⁰ Но по моето мнение, по-щастлива е, ако си остане така; а мисля, че и аз имам Божия Дух.