Първо Коринтяни 15 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Възкресението на Христос

¹ Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,

² чрез което се и спасявате, ако го държите, според както съм ви го благовестил – освен ако напразно сте повярвали.

³ Защото първо ви предадох онова, което и приех – че Христос умря за греховете ни според Писанията;

⁴ че бе погребан; че беше възкресен на третия ден според Писанията;

⁵ и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,

⁶ че след това се яви на повече от петстотин братя изведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха;

⁷ че после се яви на Яков, след това на всички апостоли;

⁸ и че най-после от всички яви се и на мене, като на един роден след срока.

⁹ Защото аз съм най-нищожният от апостолите и не съм достоен и апостол да се нарека, понеже гоних Божията църква.

¹⁰ Но с Божията благодат съм, каквото съм; и дадената ми Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях – не аз обаче, но Божията благодат, която беше с мене.

¹¹ И тъй, било аз, било те, така проповядваме, така и вие сте повярвали.

Възкресението на мъртвите

¹² Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?

¹³ Ако няма възкресение на мъртвите, то и Христос не е бил възкресен;

¹⁴ и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.

¹⁵ При това, ние се оказваме и лъжесвидетели относно Бога; защото свидетелствахме за Бога, че е възкресил Помазаника; Когото не е възкресил, ако е вярно, че мъртвите не възкръсват.

¹⁶ Защото, ако мъртвите не възкръсват, то и Христос не е бил възкресен;

¹⁷ и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си.

¹⁸ Тогава и тези, които са починали в Христа, са погинали.

¹⁹ Ако само в този живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-окаяните.

²⁰ Но Христос наистина е бил възкресен, първият плод на починалите.

²¹ Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде и възкресението на мъртвите.

²² Защото, както в Адам всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.

²³ Но всеки на свой ред: Христос – първият плод, после, при пришествието на Христа, тези, които са Негови.

²⁴ Тогава ще бъде краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.

²⁵ Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си.

²⁶ И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена,

²⁷ защото Бог „е покорил всичко под нозете Му“. А когато се казва, че всичко Му е вече покорено, явно се изключва Този, Който Му е покорил всичко.

²⁸ Когато всичко Му бъде покорено, тогава и сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог всичко във всички.

²⁹ Иначе какво ще правят тези, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо се и кръщават заради тях?

³⁰ Защо и ние се излагаме на бедствия всеки час?

³¹ Братя, това ми е похвалата, с която се гордея за вас в Христа Исуса, нашия Господ, аз всеки ден умирам.

³² Ако, по човешки казано, съм се борил със зверове в Ефес, каква полза? Ако мъртвите не възкръсват, „нека ядем и пием, защото утре ще умрем“.

³³ Не се мамете. „Лошите другари покваряват добрите нрави“.

³⁴ Трезнейте към правдата и не съгрешавайте: защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да ви накарам да се засрамите.

Възкръсналото тяло

³⁵ Но някой ще каже: Как се възкресяват мъртвите? И с какво тяло ще дойдат?

³⁶ Глупецо, това, което ти сееш, не оживява, ако не умре.

³⁷ И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, каквото се случи, пшенично или някое друго;

³⁸ но Бог му дава тяло, каквото Му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло.

³⁹ Всяка плът не е еднаква; но една е плътта на човеците, а друга – на животните, друга пък – на рибите и друга – на птиците.

⁴⁰ Има и небесни тела, и земни тела, една обаче е славата на небесните, а друга – на земните.

⁴¹ Един е блясъкът на слънцето, друг – блясъкът на луната, и друг – блясъкът на звездите; а и звезда от звезда се различава по блясъка.

⁴² Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление;

⁴³ сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;

⁴⁴ сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло.

⁴⁵ Така е и писано: Първият човек Адам „стана жива душа“, а последният Адам стана животворящ дух.

⁴⁶ Обаче не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.

⁴⁷ Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето.

⁴⁸ Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните.

⁴⁹ И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на Небесния.

⁵⁰ А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.

⁵¹ Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,

⁵² в една минута, в миг на окото, при последната тръба; защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим.

⁵³ Защото тленното трябва да се облече в нетление, и смъртното да се облече в безсмъртие.

⁵⁴ А когато това тленното се облече в нетление, и това смъртното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: „Погълната бе смъртта победоносно“.

⁵⁵ О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?

⁵⁶ Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;

⁵⁷ но да благодарим на Бога, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.

⁵⁸ Затова, любезни мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилствайте всякога в Господнето дело, като знаете, че в Господа трудът ви не е празен.