Първо Коринтяни 13 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Любов

¹ Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, що звънти, или кимвал, що дрънка.

² И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

³ И ако раздам всичкото си имане за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, каква полза?

⁴ Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,

⁵ не безобразничи, не търси своето, не се раздразня, не държи сметка за зло,

⁶ не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

⁷ всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

⁸ Любовта никога не отпада; другите дарби обаче пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

⁹ Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;

¹⁰ но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.

¹¹ Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм, което е детинско.

¹² Защото сега виждаме неясно, като в огледало, а тогава ще видим лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.

¹³ И тъй, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.